Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тук се срещат баща и син, свързват се, договарят се и не след дълго се появяват в Имола. Някой обаче ги забелязва и ги предава. През нощта пристига полицията.
Андрея и Феличе Орсини попадат в затвора като опасни революционери.
По онова време много-много не си губят времето с противниците на режима. Три дена след арестуването завързват Феличе с верига за някакъв убиец и го ескортират в Песара, където не остава задълго. В затворническия транспорт отново се среща с баща си. Откарват ги в Орбино. И по пътя, и в затвора двамата се убеждават в нечувания терор, чрез който полицията се опитва да сплаши опозицията. Бащата предчувствува, че това прехвърляне от затвор в затвор не води към добро. В Рим те са изправени пред църковен съд. Заради бунта им срещу всички правителства на Италия прочутият с печална слава трибунал ги осъжда на доживотен принудителен труд.
И въпреки това те дочакват освобождението си. Един ден преди транспортирането на затворниците умира папа Григорий XVI и властите отлагат превозването на осъдените.
На ватиканския трон се възкачва Пий IX, някогашният архиепископ Ферети, който спасява за втори път Феличе. Той обявява амнистия, а от двамата Орсини иска писмена декларация, че вече никога не ще се противопоставят на владетеля и правителството.
Андрея Орсини, уморен от живота на изгнаник, капитулира. Той спазва подписаното обещание. Може би Феличе също би се опитал да стори това, ако междувременно не е провъзгласен за мъченик от революционерите, които следели неговите страдания по затворите и процеса пред светия трибунал.
От малък Феличе Орсини мечтае за велики дела. Сега анархията се превръща в негова мисия в живота.
Разбира се, властите не го оставят без наблюдение, скоро е заловен на местопрестъплението и изгонен зад граница. По пътя полицията, разбира се, не любезничи с него.
След революцията положението му се променя. Орсини е реабилитиран и през 1848 г. за известно време става депутат в родния си край.
Скоро обаче австрийските войски нахлуват отново в освободената територия и всичко рухва. Преоблечен като келнер, с фалшиви документи Феличе Орсини се отправя най-напред за Флоренция, оттам за Генуа, а когато научава, че полицията е по следите му, поема за Ница.
Среща се с руския революционер Александър Иванович Херцен, а по време на пребиваването си в Ница и с революционери от други европейски страни и разбира, че борбата на италианците за свобода не е откъсната от борбата на пробуждащите се прогресивни сили в Европа.
Орсини продължава да пътува. Известно време живее в Швейцария, а по-късно във Виена, където замисля атентат срещу Франц Йосиф.
Остава само с плановете си, но въпреки това Орсини е изправен пред съда за анархистична агитация против господаря император и отново е осъден на доживотен затвор. Откарват го в крепост в Мантуа, където е трябвало да прекара останалата част от живота си, окован с вериги, в подземна килия.
Не след дълго той отново е на свобода. Бог знае как е успял да вмъкне тайно в килия номер четири в затвора „Кастел Сан Джорджо“ опиум и с каква хитрост го е сложил в ракията на пазача. Но той наистина е направил това. И когато през нощта срещу първи април 1856 г. упоеният пазач заспал, Орсини взема ключовете, преоблича се и още същата нощ избягва.
Пристига в Генуа, а после през Швейцария в Париж, откъдето с фалшиви документи се появява в Лондон. Там се среща не само с Джузепе Мацини, но се запознава и с Лайош Кошут, унгарски революционер, борец за независимост и през 1849 г. президент на Унгария.
В Лондон Орсини става учител по италиански, изнася лекции по италианска литература и продължава да крои революционни планове. Точно по това време решава да извърши атентат срещу френския император Наполеон III. Съображенията му са прости н логични. Някога Луи Наполеон Бонапарт и Орсини са воювали от еднакви позиции срещу папата за освобождението на Италия. Бонапарт се е клел, че ще вложи всички свои сили в борбата и ще съдействува за свалянето на режима. След 1848 г. той изменя и става противник на освободителната борба.
По всяка вероятност пръв помощник на Орсини в организирането на подготвяния атентат е корабният лекар Симон Франсоа Бернар, политически емигрант от южнофренския град Каркасон, който го запознава и с другите заговорници — Рудио и Пиери. По-късно към тях се присъединява Антонио Гомес, служил някога в чуждестранния легион. Джузепе Акдреа Пиери произхожда от Лука, работи в Лион и в Париж и е с нечисто минало. Осъждан е някога за кражба. Няколко години служи във френския чуждестранен легион, но не обича да си спомня за това. Затова пък с удоволствие подчертава заслугите си по време на службата като планински стрелец, където уж стигнал до чин майор. След това обаче се заплита в заговор, полицията открива следите му и той избягва във Франция. Но и там властите не го оставят на мира, затова се преселва в Дюселдорф и накрая в Лондон.