Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
1858 г., четиринадесети януари сутринта. Както подобава на заможен англичанин, Томас Алсоп — Феличе Орсини става късно, изкъпва се, закусва добре, грижливо се облича и за по-голяма сигурност още веднъж поглежда в чантата, която вече е готова до вратата, проверява съдържанието й, за да види дали нещо не е забравил, взема я и излиза на стълбите. Прислугата иска да му помогне, но „английският“ джентълмен учтиво отказва. Адската машина е заредена и трябва само да се навие пружината.
Между десет и единадесет часа фиакърът на Орсини спира в Монмартър пред „Отел дьо Франс е дьо Шампан“. Орсини влиза с чантата и разговаря с помощниците си Пиери, Рудио и Гомес.
В четвъртък парижката опера се готви за гала представлението в чест на славния Масол и на не по-малко известната примадона Ристори. Императорската ложа е готова. Наполеон III ще присъствува с императрица Еухения. Орсини знае за това от два дена, дори е осведомен, че Масол ще изпълни арията на Вилхелм Тел, а Ристори арията на Мария Стюарт. При това той е твърдо уверен, че нито единият, нито другият ще пеят.
Какво ти представление след убийството на императора!
Всички са готови — императорът, атентаторите, солистите. Прислугата в императорската конюшня лъска позлатената карета.
Но следобед на масата на префекта на парижката полиция се появява неочакваното сведение: из Париж се скита чужденец на име Пиери, заподозрян, че подготвя атентат срещу Негово величество императора на Франция.
Съобщението е сигнал за бойна тревога. Префектът Пиетри алармира инспекторите и след няколко минути те са вече на улицата. Парижката тайна полиция има богата практика. Цивилните детективи не за пръв път провеждат акция от такъв мащаб. Във всички квартали имат свои доверени лица, от които получават сведения. Именно някой от тях предупреждава за монмартърския „Отел дьо Франсе дьо Шампан“. Там детективите откриват следите на Пиери, проследяват го и вечерта около осем часа, един час преди императорът да тръгне към операта, изненадващо го залавят.
Полицейският префект трие доволно ръце. Осведомителят не ги е подвел. В джоба на Пиери намират бомба, зареден с пет патрона пистолет и много пари. Разоръжават го и записват биографичните му данни точно в момента, когато императорът и императрицата се качват в каретата. Полицейският префект смята акцията за успешно приключена. Дори и през ум не му минава, че атентаторът може да не е сам. Той вече си представя как през антракта ще изненада императора със съобщението си и с нетърпение очаква неговата похвала. Затварят Пиери в килията и не бързат с разпита.
Междувременно другите заговорници вече чакат на определените места и Рудио се пита защо още не идва Пиери.
Едва към девет и половина кавалкадата потегля. В началото се движат конниците от личната охрана, следва каретата със съпровождащите офицери. Във втората карета са императорът и императрицата, срещу тях на резервната седалка е седнал адютантът на Наполеон генерал Руже. С третата карета пътува принцеса Матилда с двете си придворни дами.
Парижани са любопитни. Те се тълпят по тротоарите и поздравяват с възгласи императора. На улиците е сумрак, Париж не е добре осветен. Гомес се промъква на определеното място, оставя до краката си пакета, сякаш иска да освободи ръцете си, за да може да ръкопляска.
Съгласно плана той навива пружината на механизма, поставя адската машина на бордюра, изчаква да се появи на завоя каретата на императора, навреме освобождава предпазителя и се смесва с тълпата.
Няколко секунди напрежение. Механизмът не се задействува.
Каретата минава невредима.
За всеки случай Орсини носи в джоба си бомба. Останалите също. Феличе мушва ръка под балтона си, освобождава предпазителя на бомбата, извиква към другарите си и те да хвърлят своите бомби.
Най-известната картина, отразяваща експлозията, е литографията на Уалдоу. Вечер. Улица с газови фенери, тълпа от ужасени хора, в центъра ослепителен блясък, във въздуха и на паважа се виждат коне, кочияшът е на капрата, а зад прозорците на позлатената карета се очертават изкривените от ужас лица на императора и на неговата съпруга. Едната от бомбите е избухнала под каретата.
Чуват се три оглушителни експлозии. Въздушната вълна е изгасила фенерите. Пълен мрак. Атентаторите са хвърлили бомбите само на няколко десетки метра от входа на операта, където са се насъбрали хора, някои се гърчат по паважа. Под краката на бягащите скърцат стъклата от разбитите прозорци на околните сгради.