Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Петимата заговорници се съюзяват с инженер Тейлър, който живее в Сандънхъм и познава конструкцията на адските машини. Той е точно човекът, от когото Орсини се нуждае. Групата на атентаторите вече е комплектувана.
Феличе Орсини има богат опит и знае, че трябва да бъде твърде съобразителен. Затова се подготвя с прецизността на професионален стратег. Най-напред си осигурява фалшиви документи. От типичен италианец с черна брада и мустаци той става англичанинът Томас Ал-соп, живеещ известно време в хотел „Гингер“. По-късно се преселва в Брюксел, настанява се в центъра на града в един от най-добрите хотели на „Плас Роял“. Тук се представя като богат собственик.
Междувременно инженер Тейлър е произвел бомбите и ги предава на доктор Бернар, който ги разглобява, поставя ги в куфар и ги предава на някой си Джоузеф Джордж, като му обяснява, че става въпрос за прототип на ценно изобретение. Поради неотложна работа не можел да напусне Британия и затова би се радвал, ако господин Джордж му помогнел. В Брюксел, в кафенето на брата на господин Джордж на „Плас де ла Моне“, щял да мине един англичанин да вземе куфара.
Навярно Джоузеф Джордж е бил доверчив човек. Понеже нямал никакво понятие от това, което пренася, спокойно показва частите на митничарите и ги обмитява като газови уреди. В уговорения час той пристига в кафенето на „Плас де ла Моне“, където вече го чакал самият доктор Бернар, сияещ от радост, че е успял в Лондон да уреди неотложните си работи по-рано, отколкото е предполагал. Учтиво му благодари за услугата и сам се погрижва за „уредите“.
Според документите Джузепе Андреа Пиери е вече пруският гражданин Йосиф Андреас Перси, а неговият колега Рудно се представя за португалец, привидно работещ като комисионер на бирена фабрика, и се нарича Да Силва. Гомес е снабден с документи на името на Брайън Суайни. Шефът на заговорннците господин Томас Алсоп контролира подготовката и дава команда да се проведе първата част на операцията.
На 12 декември на Северната гара в Париж от влака слиза мъж с вид на благоденствуващ човек, кимва на носача, поверява му багажа си и поръчва файтон. Спира пред „Отел дьо Лил е д’Албион“ и се регистрира като английски гражданин Томас Алсоп. След няколко дена се премества в луксозен апартамент в първокласна къща. Тук той се държи като богат човек, за когото парите нямат значение. Междувременно Рудио и Пиери също идват в Париж
и се настаняват в Монмартър в дом със самохвалната табела „Отел дьо Франс е дьо Шампаи“, а всъщност олющен пансион, в който наемът не струва и цял франк. Гомес — Суайнн се представя като лакей на англичанина Алсоп и затова живее близо до господаря си в малкия хотел „Сакс-Кобург“. Актьорите са готови, а режисьорът намира и подходяща сцена за драмата.
Място на настъплението: ъгълът на ул. „Льо Пелитие“.
Феличи Орсини, представящ се за почтения английски благородник Томас Алсоп, се разхожда бавно, съпровождан от лакея Суайни, който крачи две крачки подир него. Алсоп с бастуна си му показва местата на атентаторите и мястото, където Антонио Гомес трябва да постави адската машина.
На завоя кочияшът на императора обикновено намалява скоростта, така че ще има достатъчно време да се взриви машината. Пиери и Рудио ще застанат колкото може по-близо до входа на операта. В джобовете си ще държат бомби, та ако адската машина не избухне, да могат да поправят грешката. Орсини преценява всички евентуални положения и взема под внимание непредвидените обстоятелства. Нали за това е проучил историята на атентата срещу Бонапарт през 1800 г. Гомес ще постави адската машина на определеното място, бързо ще се скрие и ще чака. Ако обаче императорът остане жив, той ще изтича към фоайето на операта и отблизо ще хвърли последната бомба. Такъв е планът.
Не е известно как Орсини е успял да научи подробностите за програмата на императора, от кого е разбрал, че възнамерява да отиде с императрицата на опера.
Не е известно кой е информирал и парижкия полицейски префект за наличието на някаква подозрителна личност — за един от заговорниците.
Може би Орсинн чрез свой шпионин в императорския двор или чрез някой от лакеите се е добрал до необходимата информация? Може би н полицейският префект да е имал свой агент в кръговете на революционерите или пък му е съобщил някой от платените доверени лица в хотелите? Орсини не е споменавал пред никого за източника на сведенията, не е казал нищо и парижкият полицейски префект.