Любовният сезон на търтеите

Смайващото всъщност беше, че този супермъж, съгласно показанията на свидетелката Корки, имал навика да се гъне като настъпен червей пред лелите си. Ако не бяха нейните твърдения, бих се заклел, че пред мен седи племенник, способен да отметне назад коси, да се възправи срещу най-огнедишащата леля и да я принуди да му блее вакло. Естествено, външният вид нерядко подвежда. Има и друг един мъж с вид на властен самец, снимат се с лула в уста, който се нагърчва като опърлено индиго при среща с представителка на въпросното роднинство.

Хадок си сипа портвайн и последва краткото мълчание, налагащо се, когато двама непредставени официално силни мъже се озоват очи в очи. Той вглъбено опита от питието, докато аз не откъсвах жални очи от пълната до ръба бутилка.

Не се впусна в незабавен светски разговор. Маниерът му беше разсеян и останах с впечатлението, че е погълнат от някаква мисъл. Най-сетне заговори.

— Ъъъ — каза с особен, озадачен глас. — Оня ваш виц…

— Да?

— За двамата във влака.

— Точно така.

— Бях малко разсеян, когато го разказвахте, та май съм подминат същността. Доколкото разбрах, двама души пътували във влака.

— Така е.

— Единият казал: „Отивам на риболов“, а другият отвърнал: „Аз също“. Така ли беше?

— Не съвсем. Когато единият попитал другия на риболов ли отива, онзи отвърнал, че не отивал на риболов, а отива на риболов.

— А къде всъщност отивал?

— Не, не, и двамата били глухи, разбирате ли? Тъй че когато първият запитат: „На риболов ли отивате?“, вторият не го чул и затова отвърнат: „Аз също“.

— Разбирам. Да, много забавно — бавно изрече Езмънд Хадок.

Напълни повторно чашата си и ми се стори, че едва тогава забеляза напрегнатото и съсредоточено изражение на лицето ми, подобно на прегладнял сибирски вълк в присъствието на охранен мужик.

— Предполагам, че е излишно да ви предлагам алкохол — каза колебливо.

А по мое мнение трапезният ни разговор не би могъл да вземе по-красив обрат.

— Всъщност знаете ли — заусуквах го аз, — нямам нищо против да близна малко. Ще бъде интересно като пръв опит. Сигурно е уиски или може би шери?

— Портвайн е. Може да не ви хареса.

— Ще рискувам с една капчица. Току-виж, ми допаднат.

И само след секунда бях в състояние да го докажа. Портвайнът беше прекрасно отлежат, плътен и преливащ от аромати и букети, и въпреки че здравият разум настояваше да го отпивам на матки глътки, аз му обърнах гръб и изпразних чашата на един дъх.

— Прекрасен е — въздъхнах с наслада.

— Да, от най-добрата реколта. Още малко?

— Ами… Я да не ви отказвам.

— И аз ще си налея още — реши той. — Напоследък имам огромна нужда да подкрепя душата си. Нали сте чували: „То бяха времена, които изправяха пред изпитание душите мъжки.“30