Нож от блянове

— Очаквам на Туран да се изпрати следното съобщение, генерал Галган. — Гласът й бе спокоен, удържа го само със силата на волята си. — Трябва да ми изпрати главата на Родел Итуралд дори да се наложи да го гони като хрътка през целия Арад Доман и в Погибелта. А ако не успее да ми донесе главата му, аз ще взема неговата.

Галган стисна уста и се намръщи над картата.

— На Туран понякога му трябва огън под краката, — смотолеви той, — а Арад Доман винаги е бил следващия пожар за него. Добре. Съобщението ви ще бъде изпратено, Сурот.

Не можеше да остане повече в една стая с този човек. Напусна без думи. Ако бе проговорила, щеше да закрещи. Измина целия път до покоите си, без да си прави труд да прикрие гнева си. Гвардейците от Смъртната стража дори не го забелязаха естествено — все едно бяха изсечени от камък. Което я накара да тресне с все сила вратата на преддверието. Може би това го видяха!

Заситни към леглото си, изрита пантофите и пусна халата и пояса да се смъкнат на пода. Трябваше да намери Тюон. Трябваше. Само да можеше да отгатне каква бе целта на Тюон, да отгатне къде е. Само да…

Изведнъж стените на спалнята и, таванът и подът дори засияха със сребриста светлина. Самите повърхности сякаш се превърнаха в светлина. Тя зяпна изумена, бавно се завъртя, взряна в обкръжилата я кутия от светлина, и се озова срещу жена, сътворена от кипящи пламъци, в одежди от кипящи пламъци. Алмандарагал се беше надигнал в очакване на господарската заповед да нападне.

— Аз съм Семирага — рече жената от огън с глас, който изкънтя като погребален гонг.

— Легни, Алмандарагал! — Командата, на която го бе научила още от дете, защото й беше забавно да кара лопара да се просва пред нея, завърши с изпъшкване, защото тя самата й се подчини, още докато я изричаше. Целуна килима с червено-зелените шарки и промълви:

— Живея, за да служа, Велика господарке.

Капка съмнение нямаше в ума й, че жената е точно тази, която казва. Кой щеше да посмее лъжливо да се представи с това име? Или да се появи като жив огън?

— Мисля, че също тъй обичаш да властваш. — Кънтящият гонг прозвуча леко насмешливо, но после тонът бързо се втвърди. — Погледни ме! Мразя сеанчанския ви навик да отбягвате очите ми. Кара ме да вярвам, че криете нещо. Не се опитвай да скриеш нищо от мен, Сурот.

— Разбира се, че няма, Велика господарке — отвърна Сурот, надигна се и клекна на пети. — Никога, Велика господарке. — Вдигна очи чак до устата й, ала не можеше да се осмели повече. Толкова трябваше да стигне.

— Така е по-добре — промълви Семирага. — Сега. Би ли ти харесало да властваш в тези земи? Няколко смърти — Галган и още неколцина, и можеш да уредиш да те провъзгласят за Императрица, с моя помощ. Не че е много важно, но някои обстоятелства предлагат тази възмож-ност, а ти определено ще си по-хрисима, отколкото беше до този момент сегашната Императрица.

Стомахът на Сурот се сви. Уплаши се, че може да повърне.

— Велика господарке — глухо отвърна тя. — Наказанието за такова нещо е да те отведат пред Императрицата, дано да живее вечно, и да ти одерат цялата кожа, като много внимават да те опазят жива. След това…