Портрети на небесни тела

— Много си се разпил — каза тя, като му наля за трети път.

— Прави ли впечатление?

— На мен не, но на Христо, пък и на Данчо… Скоро бяха у нас, говорехме си.

Галя очакваше реакцията му, щеше й се да разбере дали Владай знае колко много пие.

— Никакви проблеми нямам с алкохола — незаинтересовано рече Владай, — никакви усилия не полагам. Просто си минава през мен и отминава. Друго какво ти казаха приятелчетата?

— Нищо особено… — Галя премълча нещо, реши по-късно да го подхвърли: — Ти какво работиш сега?

— Чегъртам една темичка — дребна работа и скучна, но ако успея, ще стана милионер.

— Практическа ли е?

— Силно практическа. Очистването на пясъка по плажовете с химически вещества. Поне в Европа никой не се е сетил — ако стане, ще е „бум“.

— Ти как се сети?

— Не знам… Май на една моя любовница майка й някога това вършила по бургаските плажове — призори минавали с грабли. Момичето ми го разказа една сутрин в пет, като искаше да ме задържи. Нали разбираш — сантиментални номера. Като ти говоря така против жените, да не помислиш, че не съм им признателен — помагат много. Това, водката, не преде пред жената. Няма нещо, което да не ти хрумне, щом си с жена.

— Зависи как я ползуваш — отново се усмихна Галя. — Людмил има цели две, а пък от толкова време тъпче на едно място.

— Лети на едно място — мъдро уточни Владай. — Не е само той, всичките се скапахме. Уж хора щяхме да ставаме, за това уж се гласяхме. Днес един келнер вика: „Май, момчета, сте си смогнали на харчовете.“ Бая се притеснихме.

— Дали пък наистина не сме?

— Не сме. Чак дотам не сме стигнали. Ще капнем, преди да я докараме дотам. Няма все да ни върви. Попривърши късметът — много ни се изсипа, стига толкова.

— Не можем да се оплачем.

— Не можем. Но чак за смогване — това чак не. То си има хора за тази работа. Някой от нас и да го направи, няма да е неусетно — съзнателно, търпеливо ще го изработва, а то вече не е същото.

Галя реши, че е дошъл моментът да подхвърли онова, което премълча преди малко:

— Нали ти казах одеве — Данчо и Христо ни бяха на гости. Христо изтърси голяма тъпанарщина: сравнявал си останалите жени с мен и затова никоя не ти харесвала.

— Не е съвсем точен. Онази Галя от каньона — тя си ми е еталон, но ти също не отговаряш на този еталон.

— Не отговарям — съгласи се сегашната Галя, — никой от нас не отговаря. Все с възрастта се успокояваме, ама не е от годините. По друг някакъв начин се отдалечаваме от себе си.

— Няма друго освен време и пространство, ако попиташ Христо.

— Психика — каза Галя, — има психика, върху която се наслагват натрупвания. И понякога те са злокачествени.

— Галя, мислиш ли, че ако вместо цепелина имаше друго нещо, щеше да ни държи така?… Е, например, ако цвекло бяхме отглеждали него лято, или каньона ако бяхме завирявали, или друго?…