През дебрите на Балкана

— Вече няма. Нито скипетарите, нито бегълците си служат вече с такива книжа.

— Защо?

— Защото не изпълняват предназначението си. Не осигуряват защитата, която предлагат.

— Значи вече не будят респект?

— Не. Никой беглец няма да пренебрегне тайното писмо, направено от друг като него. Но кой гледа тези хартии?

— Не се ли показват?

— В много случаи да, но има и други случаи. Яздиш през гората и двама-трима бегълци те виждат, че се приближаваш. Ако си по-добре въоръжен от тях, си правят извода, че не могат да разчитат на открит бой с теб; нападат те от засада, защото не знаят, че притежаваш тайно писмо, което е в джоба ти. Разчиташ на силата и въздействието му и въпреки това те улучват смъртоносните куршуми на тези, които, ако знаеха, че се намираш под нечия закрила, щяха да заложат живота си за теб.

— Напълно разбираемо е. Бегълците също не могат без приятели и ако имат такива, трябва да ги закрилят. Затова предполагам, че вместо това писмо е измислено нещо друго, и то по-добро.

— Предположението ти е вярно. Разбираш, че не мога да ти набавя такова тайно писмо, нали?

— Да. Не можеш да ми дадеш нещо, което не съществува. Но вероятно ще можеш да ми кажеш, какъв знак се използва сега?

— Ще го направя. Обещаваш ли да запазиш тайна?

— Да.

— Тогава трябва да знаеш, че сега всички, които се намират под закрила, се разпознават по копчата. Тези думи веднага извикаха у мен един спомен.

— Тази копча от сребро ли е? — попитах аз.

— Така е.

— Представлява кръг, в който има чакан[5], нали?

— Да. Откъде знаеш?

— Предполагам, и то защото тези копча се носят от хора, за които се знае или се предполага, че са бегълци или са техни привърженици.

— Мога ли да узная имената на тези хора?

— Да. Манах ал Барша носеше копча на феса си. Такива знаци носеха и няколко души, които присъстваха на процеса с кадията срещу Баруд ал Амасат в Едирне. А освен това днес, като яздех през града с някогашния дервиш, срещнах един човек, който ме наблюдаваше много особено и после, изглежда, беше осведомил привържениците на бегълците, вследствие на което беше стреляно по мен и Али Манах Бен Баруд ал Амасат. Той също носеше копча.

[#2 Гравирани брадви с дървени, украсени с шарки дръжки. Те се носели от хайдутите на дясната страна и се използвали за хвърляне и сечене. Целели се винаги в главата. — Бел. нем. изд.]

— Забелязах, че и някогашният събирач на данъци от Ускуб също носи този знак.

— Сигурно нямаше да постъпят така с теб, ако се беше сетил да им кажеш, че също притежаваш копча.

— Възможно е, но за съжаление не се сетих.

— Сигурно не всеки може да го получи?

— Не.

— Какви са условията?

— Този, който иска да го притежава, със сигурност трябва да е човек, за когото се знае, че може да е от полза за другарите си. После трябва да докаже, че не осъжда тези, които са отишли в планините.

— Не трябва ли всеки да ги съди? Те са напуснали обществото, намиращо се под закрилата на закона.