Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Не забравяйте коя сте, Катрин Хауърд — казва тя остро. — Предполагам, че когато вашият чичо ви изпрати да служите на кралицата, няма да искате да откажете заради някакво младежко увлечение?
— Да служа на кралицата ли? — Веднага преминавам към най-важното.
— Може би — казва тя с влудяващ тон. — Може би тя ще има нужда от придворна дама, ако момичето е внимателно възпитано и не е известно като истинска блудница.
Толкова съм отчаяна, че не мога да говоря.
— Бабо… аз…
— Няма значение — казва тя и с махване на ръка ме отпраща отново при танцуващите. Вкопчвам се в ръкава й и я умолявам да ми каже още: но тя се засмива и ме праща да танцувам. Докато ме наблюдава, аз подскачам наоколо като малка дървена кукла. Толкова правилно спазвам стъпките и се държа толкова любезно, та бихте си помислили, че самата аз съм коронована особа. Танцувам като монахиня, танцувам като девица весталка, и когато вдигам очи да видя дали е впечатлена от скромността ми, тя ми се смее.
И така, тази вечер, когато Франсис идва до вратата на стаята, аз го посрещам на прага:
— Не можеш да влезеш — казвам рязко. — Нейна светлост баба ми знае всичко за нас. Предупреди ме да внимавам за репутацията си.
Той изглежда потресен:
— Но, любов моя…
— Не мога да я излагам на риск — настоявам аз. — Тя знае далеч повече, отколкото си мислехме. Бог знае какво е чула или кой й е казал.
— Няма да се отречем един от друг — казва той.
— Не — казвам неуверено аз.
— Ако те попита, трябва да й кажеш, че сме женени пред Бога.
— Да, но…
— А сега аз ще дойда при теб като твой съпруг.
— Не можеш. — Нищо на света няма да ме възпре да стана придворна дама на новата кралица. Дори безсмъртната ми любов към Франсис.
Той обгръща талията ми с ръка и леко гризва тила ми.
— Заминавам за Ирландия след няколко дни — прошепва тихо той. — Няма да ме отпратиш с разбито сърце.
Поколебавам се. Ще бъде много тъжно, ако му се разбие сърцето, но аз трябва да бъда придворна дама на новата кралица: няма нищо по-важно от това.
— Не искам сърцето ти да бъде разбито — казвам. — Но трябва да постъпя на служба в домакинството на кралицата и кой знае какво може да се случи?
Той ме пуска рязко.
— О, значи си мислиш, че ще отидеш в двора? — пита сърдито той. — И ще флиртуваш с някой велик лорд? Или с някой от знатните си братовчеди, или с някой друг? С някой Кълпепър или Мобри, или Невил?
— Не знам — казвам. Наистина е удивително колко горда мога да бъда. Бихте ме помислили за баба ми. — Не мога да обсъждам плановете си с теб сега.
— Кити! — проплаква той: разкъсван е между гнева и похотта. — Ти си моя съпруга, ти се врече да ми бъдеш съпруга! Ти си моята любима!
— Трябва да те помоля да се оттеглиш — казвам много надменно, затварям вратата пред лицето му и със скок се мятам в леглото.
— Какво сега? — пита Агнес. В далечния край на спалното помещение завесите около леглото са дръпнати, някакво момче и някакво разпуснато момиче правят любов, чувам жадното му запъхтяно дишане и нейните въздишки.
— Не можете ли да пазите тишина? — изкрещявам към другия край на дългата стая. — Наистина е възмутително. Оскърбително е за млада девойка като мен. Възмутително е. Наистина не бива да бъде допускано.
Ана, Кале, декември 1539
По време на цялото това дълго пътуване започнах да научавам каква ще бъда, когато стана кралица. Английските дами, които негово величество кралят изпрати да ме придружават, ми говорят на английски всеки ден, а милорд Саутхамптън е до мен във всеки град, в който влизаме, и ме насърчава и направлява изключително услужливо. Те са народ, който държи изключително много на официалностите и са изпълнени с достойнство; всичко трябва да се върши по книга, по правило, и аз се уча да крия вълнението си от приветствията, от музиката и от тълпите, които навсякъде излизат да ме видят. Не искам да изглеждам като дошлата от село сестра на някой дребен херцог, искам да изглеждам като кралица, истинска кралица на Англия.
Във всеки град ме посрещаха с приветствия хора, тълпящи се по улиците, които викаха името ми и ми поднасяха китки цветя и подаръци. Повечето градове ми засвидетелстват своето верноподаничество с речи и ми връчват кесия със злато или скъпи накити. Но първото ми пристигане в английски град, в пристанището Кале, кара всичко, случило се преди това, да изглежда нищожно и маловажно. Това е могъща английска крепост, заобиколена от голям защитен със стени град, построена да възпира всяко нападение от вражеска Франция, която е точно пред сигурно охраняваните порти. Влизаме през южната порта, от която се разкрива изглед през пътя към кралство Франция, и биваме приветствани от един английски благородник, лорд Лайл, и десетки благородници, прекрасно облечени, с малка армия от мъже, облечени в ливреи в червено и синьо.