Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Сега си давам сметка, че поведението ми сигурно им се струва много странно. Първо заявявам, че искам да се облека за вечеря, а после влизам в стаичка, малко по-голяма от кухненски шкаф, и ги карам да чакат отвън. Сигурно изглеждам нелепо набожна или още по-лошо, те сигурно ще разберат, че съм болезнено стеснителна. Щом ми хрумва тази мисъл, замръзвам неподвижно в малката стаичка. Чувствам се като истинска селска глупачка. Просто не знам как да намеря смелост да изляза.
Долепвам ухо до вратата. Навън е станало много тихо, може би те са се уморили да ме чакат. Може би всички са се разотишли да се преоблекат отново. Колебливо открехвам вратата и поглеждам навън.
В стаята е останала само една дама, седнала до прозореца, спокойно свела поглед, наблюдавайки двора долу. Щом чува издайническото скърцане на вратата, тя вдига очи и лицето й е любезно и заинтригувано.
— Лейди Ана? — казва тя, изправя се на крака и ми прави реверанс.
— Аз…
— Аз съм Джейн Болейн — представя се тя, правилно досетила се, че не мога да си спомня дори едно име от бъркотията тази сутрин. — Една от вашите почетни дами.
Щом тя изрича името си, аз съм напълно объркана. Трябва да е някаква роднина на Ана Болейн: но какво прави в покоите ми? Със сигурност не може да е тук, за да ми служи, нали? Със сигурност би трябвало да е в изгнание или в немилост?
Оглеждам се за някой, който да ни превежда, а тя се усмихва и поклаща глава. Посочва към себе си и казва: „Джейн Болейн“, а след това изрича, много бавно и много отчетливо: „Ще бъда ваша приятелка“.
И аз я разбирам. Усмивката й е топла, а лицето — честно. Осъзнавам, че иска да каже, че ще ми бъде приятелка: и при мисълта да имам приятелка, на която да мога да се доверя, в това море от нови хора и нови лица, в гърлото ми се надига буца, примигвам, за да прогоня сълзите, и й подавам ръката си да я стисне, сякаш съм някаква малоумна селянка на пазарния площад.
— Болейн? — заеквам аз.
— Да — казва тя, като поема ръката ми в студената си длан. — И ми е съвсем ясно колко страховито е да бъдеш кралица на Англия. Кой би могъл да знае по-добре от мен колко трудно може да бъде това? Ще бъда ваша приятелка — повтаря тя. — Можете да ми се доверите. — Тя топло се ръкува с мен и аз й вярвам, и ние и двете се усмихваме.
Джейн Болейн, Кале, декември 1539
Тя никога няма да го удовлетвори, бедното дете, не и за цял живот, не и за хиляда години. Удивена съм, че неговите посланици не са го предупредили: те са мислили изпяло и само как да създадат обединение срещу Франция и Испания, протестантско обединение срещу католическите крале, и изобщо не са и помислили за вкусовете на крал Хенри.
Тя не може да направи нищо, за да се превърне в жена, която би му се понравила. Той предпочита остроумни, превзети, усмихнати жени с излъчване, което обещава всичко. Дори Джейн Сиймор, макар да беше тиха и покорна, излъчваше стаена жар, която намекваше за чувствено удоволствие. Но тази жена е като дете, непохватна като дете, с детински искрен поглед и открита, дружелюбна усмивка. Тя изглежда обзета от радостна тръпка, когато някой й се покланя ниско, а когато за първи път видя корабите на пристанището, изглеждаше готова да заръкопляска. Когато е уморена или смутена, тя пребледнява като сърдито дете и изглежда готова да се разплаче. Когато е нервна, носът й почервенява като на някоя селянка на студа. Ако не беше толкова трагично, това щеше да е блестяща комедия — това непохватно момиче, мъчещо се да заеме мястото на бляскавата Ана Болейн. Какво са си мислили, когато са си представяли, че тя изобщо някога би могла да се издигне до такъв блясък?
Но самата й непохватност ми предоставя начин да се сближа с нея. Мога да бъда нейна приятелка, нейна голяма приятелка и съюзница. Тя ще има нужда от приятелка. Бедното объркано момиче, тя ще има нужда от приятелка, която знае как стоят нещата в двор като нашия. Мога да я запозная с всички неща, които трябва да знае, да я науча на уменията, които трябва да усвои. А кой би могъл да знае по-добре от мен, която съм била в сърцето на най-великия кралски двор, който Англия някога е имала, и съм го видяла как се самоунищожава? Кой може да опази една кралица в безопасност по-добре от мен, след като видях как една кралица унищожава себе си и заедно със себе си унищожава и своето семейство? Аз обещах да бъда приятелка на тази нова кралица и мога да изпълня с чест това обещание. Тя е млада, само на двайсет и четири години, но ще порасне. Тя е невежа, но може да бъде научена. Тя е неопитна, но животът ще поправи това. Мога да сторя много за тази старомодна млада жена и за мен ще бъде истинско удоволствие и добра възможност да я съветвам и наставлявам.