Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Никога не мога да знам какво ще направиш, Анастейжа, но не, не мисля, че би ме наранила нарочно.
Прокарах самобръсначката успоредно до първата обръсната линия.
- Никога не бих те наранила, Крисчън. Не и умишлено.
Той отвори очи и ме прегърна. Бавно прокарах бръсначката от бузата до брадичката му.
- Знам - каза той и наклони глава така, че да обръсна останалата част от лицето му. Прокарах самобръсначката още два пъти, и край.
- Готово. И нито капка кръв -- засмях се гордо.
Той плъзна ръка нагоре по крака ми, повдигна нощницата ми, дръпна ме в скута си и ме сложи да седна в него. Хванах се за бицепсите му. Бяха толкова здрави.
- Ще ми позволиш ли да те заведа до едно място днес?
- Нима няма да ходим на плаж? - попитах саркастично.
Той облиза нервно устните си.
- Не, няма да ходим на плаж. Мислех си, че днес би предпочела нещо по-различно.
- Е, разбира се, след като си ме насмукал цялата и ходенето на плаж не е възможно, разбира се, защо не?
Той предпочете да не обръща внимание на отровния ми тон.
- Доста път е с кола, но си заслужава да се види. Поне така съм чувал. Баща ми ме посъветва да идем там. Това е село, някъде в планината, Сен Пол дьо Ванс. Има няколко галерии и си мислех, че няма да е зле да изберем някоя картина или скулптура за новия ни дом, ако изобщо харесаме нещо.
Облегнах се и го изгледах. „Изкуство? Иска да купува картини? Как мога точно аз да избера такова нещо?“
- Какво има?
- Крисчън, не разбирам нищо от изкуство.
Той вдигна рамене и ме успокои.
- Ще купим само това, което ни хареса. Става дума за инвестиция.
„Инвестиция? Уф!“
- Кажи де, какво има? - попита пак той.
Поклатих глава.
- Виж, знам, че преди няма и седмица взехме чертежите от архитектката. Няма нищо лошо да хвърлим едно око. А освен това е старо село, има доста древна история - продължи да ме убеждава той.
О, архитектката! Трябваше ли да ми напомня за нея... Гиа Ма-тео, приятелка на Елиът, която бе работила по къщата на Крисчън в Аспен. При всяка среща с нея тя само дето не си пъхаше циците в устата му. Цялата отгоре му, като обрив по тялото.
- Сега пък какво има? - възкликна Крисчън. Поклатих глава.
- Кажи ми - продължи да настоява той.
Как можех да му кажа, че мразя Гиа? Презрението ми не беше рационално. А и не исках да се излагам като някоя ревнива съпруга, каквато всъщност бях.
- Нали не си още ядосана заради това, което направих вчера?
- въздъхна той и пъхна носа си между гърдите ми.
- Не, гладна съм - казах, напълно наясно, че това ще го разсее и ще спре да ме разпитва.
- Ама защо не казваш?
Сен Пол дьо Ванс беше средновековно укрепено село на върха на най-красивото място, което бях виждала. Вървяхме прегърнати по тесните улички, ръката ми беше напъхана в задния джоб па късите му гащи. Тейлър и Гастон, или може би Филипе (така и не можех да ги различа), вървяха след нас. Минахме през малък площад с много дървета, където трима старци играеха на топчета. Въпреки жегата носеха традиционните си барети. Имаше много туристи, но се чувствах спокойна и на сигурно място, сгушена под рамото на Крисчън. Имаше толкова интересни неща! Малки алейки и улички, дворчета с фонтани с каменни фигури, древни и съвременни статуи и безброй очарователни малки бутици и магазинчета.
Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози. Фотографът беше Флоранс Д’Ел.
- Не точно това имах предвид - казах неодобрително. Напомниха ми за кутията му със снимки. Зачудих се дали ги е унищожил.
- И аз така мисля - каза той и ми се усмихна. Хвана ме за ръката и тръгнахме към следващата галерия. Запитах се дали е редно да му позволя да снима и мен така.
Другата изложба беше на художничка, която правеше предимно натюрморти. Плодове, зеленчуци, в много близък план и в ярки цветове.
- Тези ми харесват. - Посочих три картини с чушки. - Напомнят ми когато режеше зеленчуците в моя апартамент. - Засмях се. Устата му се изкриви в опит да прикрие смеха си, но не успя.
- Все си мисля, че тогава се справих доста компетентно. Просто бях малко бавен. Но това е, защото ти ме разсейваше - каза и ме дръпна в прегръдката си. - Къде би ги сложила?
-Кое?