Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Картините - попита той, душеше ухото ми. После леко захапа меката част. Слабините ми се свиха от желание.
- В кухнята.
- Хм. Добра идея, госпожо Грей.
Щях да получа удар, като видях цената. Пет хиляди евро на картина. Леле-мале!
- Но те са ужасно скъпи!
- Е, и? - И пак прокара нос по ухото ми. - Свиквай, Ана. - Пусна ме и тръгна бавно към бюрото, зад което стоеше млада жена, облечена в бяло и с виснало до пода чене при вида на Крисчън. Издразних се яко, но реших, че вместо да въртя очи, по-добре да се завъртя и да погледна пак картините. „Пет хиляди евро? Господи!“
Бяхме свършили с обяда, пиехме кафе и почивахме в хотел „Льо Сен Пол“. Гледката от върха спираше дъха. Лозя и слънчогледи, пръснати съвсем произволно сред малки спретнати френски ферми. Денят беше ясен, въздухът - чист, виждахме чак до морето. Там, на хоризонта, то си блещукаше спокойно и мързеливо. Изведнъж, като гръм от ясно небе, Крисчън каза:
- Питаше ме защо връзвам косата ти на плитка. - Гласът му ме уплаши. Изглеждаше... виновен.
-Да.
„По дяволите! По дяволите!“
- Мисля, че оная курва наркоманка ми е разрешавала да си играя с косата й. Не знам дали е сън, или спомен.
Говореше за родната си майка.
Погледна ме. От изражението му не можех да разбера нищо. Сърцето ми скочи в устата. Какво се казва в такива случаи? Какво бе редно да кажа?
- Обичам когато си играеш с косата ми - казах бавно и колебливо.
Той ме погледна несигурно.
- Наистина ли?
- Да. - И това беше самата истина. Грабнах ръката му. - Крисчън, мисля, че си обичал майка си.
Очите му се разшириха. Гледаше ме напрегнато. Не каза нищо обаче.
Дали не бях прекалила? „Кажи нещо, мой мили Петдесет! Моля те!“ Но той не обели и дума, само седеше и ме гледаше със сивите си дълбоки неразгадаеми очи. Изглеждаше изгубен.
- Кажи нещо - прошепнах. Не можех да издържам повече на тежкото мълчание.
Той поклати глава и издиша шумно.
- Да тръгваме. - Освободи се от ръката ми, изправи се, но изражението му остана същото. Дали бях прекрачила в забранената територия? Нямах представа. Сърцето ми се сгърчи. Не знаех дали да кажа нещо, или просто да изчакам. Реших да не се обаждам повече и го последвах чинно.
г
Бяхме вече на уличката - малка, тясна, настлана с камъни. Той хвана ръката ми.
- Къде искаш да отидем?
„Проговори! И не ми е ядосан. Слава тебе, Боже!“ Въздъхнах облекчено.
- Просто съм щастлива, че ми говориш.
- Знаеш, че не обичам да говоря за тези неща. Край, това е свършено - каза тихо той.
„Не, Крисчън, не е!“ Тази мисъл ме натъжи. За първи път се зачудих дали някога ще има край. Той винаги щеше да е Петдесет нюанса. Моят Петдесет нюанса. Дали исках да се промени? Не, не мисля. Исках само да се чувства обичан. Погледнах го крадешком. Един миг да се насладя на красотата му, на помитащия всичко по пътя си чар. И това беше мое. Но не беше само лицето му, прекрасните му фини черти, нито пък тялото му. Не само там бе магията, която ме държеше. Това, което ме влечеше към него така силно, бе всичко зад перфектната му външност. Неговата ранима и ранена душа. Това ме дърпаше и зовеше.
Той ме погледна полуразвеселено, полутревожно, сто процента съблазнително и секси, сгуши ме под рамото си и тръгнахме да си проправяме път през туристите към мястото, където Филипе, или може би Гастон, беше паркирал огромния мерцедес. Мушнах ръка в задния джоб на късите му гащи, щастлива, че не ми е сърдит. Но наистина, кое четиригодишно дете не обича майка си, независимо каква е? Въздъхнах и го прегърнах по-силно. Знаех, че охраната е зад нас, и се зачудих дали са обядвали.
Крисчън спря пред малък бутик за бижута, огледа витрината, след това ме погледна. Хвана дясната ми ръка и прокара палец по избледняващите червени следи от белезниците. Разгледа ги отблизо.
- Не боли - уверих го.
Той извади лявата ми ръка от джоба си и заоглежда и нея. Платиненият часовник „Омега“, който ми беше подарил първата сутрин в Лондон на закуска, прикриваше следите. Гравираният надпис все още ме насълзяваше.
Анастейжа Ти Си Моето Всичко Моята Любов, Моят Живот Крисчън
Въпреки всичко, въпреки всичките си петдесет нюанса моят съпруг можеше да е ужасно романтичен. Погледнах бледите следи от белезниците. Но пък можеше и да е и ужасно жесток. Вярно, само понякога. Той пусна лявата ми ръка, вдигна брадичката ми и ме изгледа внимателно. Очите му бяха разтревожени.