Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
исках да мисля сега за това, прекалено тежка мисъл за сутринта.
- Добро утро, госпожо Грей - каза той, пръскаше навсякъде прекрасното си настроение.
- Добро утро и на теб - усмихнах се. Обичах да го гледам как се бръсне. Вдига брадичката си нагоре и бавно и внимателно прокарва ножчето в дълга линия. Улових се, че съвсем несъзнателно повтарям действията му. Вдигам брадичка нагоре, точно така, като него... Той се засмя, обърна наполовина сапунисаното си лице към мен и попита:
- Наслаждаваш ли се на шоуто?
- Едно от моите топ пет за всички времена - казах, а той се наведе и ме целуна бързо, като омаза лицето ми със сапун. „О, Крисчън, бих те гледала с часове!“
- Искаш ли да те обръсна пак? - прошепна дяволито и насочи самобръсначката към мен.
Свих устни, преструвайки се на сърдита.
- Не, другия път ще си направя кола маска.
Спомних си радостта на Крисчън в Лондон, когато разбра, че съм си обръснала космите долу. Беше ми любопитно какво е да нямаш косми там. А знаем за котката и любопитството. Разбира се, не го бях направила по стандартите на господин Взискателен...
- Какво си направила, по дяволите? - викна развълнувано Крисчън. Беше хем втрещен, хем ужасен, хем развеселен. Бяхме в стаята ни в Браунс Хотел, близо до Пикадили. Той седна в леглото, запали нощната лампа и ме загледа. Устата му - едно голямо отворено О. Беше някъде към полунощ. Придобих цвета на чаршафите в Червената стая и придърпах сатенената си нощ-ничка, за да се прикрия. Той грабна ръцете ми и ме спря.
- Ана!
- Аз... ами... обръснах се.
- Виждам, но защо? - каза ухилен до ушите.
Скрих лице в ръцете си. „Защо ме е толкова срам?“
- Ей - каза нежно той и свали ръцете ми. - Не се крий. - Беше захапал устната си, за да не избухне в смях. - Кажи ми защо? Защо? - Очите му танцуваха весело по тялото ми. „Какво му е смешното?“
- Престани да ми се смееш!
- Не ти се смея. Извинявай! Просто съм... щастлив. О, кажи ми защо го направи?
Поех дълбоко дъх.
- Тази сутрин, след като тръгна за срещата си, влязох да си взема душ и се сетих за правилата ти.
Той примигна. Хуморът в очите му се изпари; гледаше ме изпитателно и сериозно.
- И си отбелязвах наум какво мисля сега за повечето от тези неща. Сетих се за козметичния салон и си помислих, че би те зарадвало. Това искаше преди. Но нямах чак толкова смелост да ида на кола маска... - Гласът ми изчезна в тих шепот.
Очите му запламтяха, но вече не весело: не се усмихваше на глупостта ми, а ме гледаше с любов.
- О, Ана - каза задъхано, наведе се и ме целуна нежно. - Ти ме омагьосваш все повече и повече. - Устните му докосваха моите, дланите му стискаха лицето ми.
След този така вълнуващ нежен момент той се облегна назад на лакът и хуморът се върна в очите му.
- Мисля, че трябва да направя щателна инспекция на творбата ви, госпожо Грей.
- Моля? Не! - Сложих ръце пред обезлесената площ. „Трябва да е напълно откачил, ако си мисли, че ще му позволя!“
- О, не, Анастейжа, няма „не искам“ - каза той, хвана ръцете ми, закова ги от двете страни на тялото ми и падна на колене между краката ми. Погледна ме с онези очи, които можеха да подпалят всека запалима материя, и преди да пламна като пра-хан, се наведе напред, сложи устни върху пъпа ми и много бързо слезе до устните на влагалището ми. Свих се от сладката болка на желанието и ща не ща се предадох на съдбата си.
- Я да видим какво имаме тук? - каза той и ме целуна там, където сутринта все още имаше косми. После прокара двудневната си четина по кожата ми.
Писнах. Мястото беше много чувствително.
Очите му се стрелнаха към моите, пълни с копнеж и жажда.
- Мисля, че си пропуснала няколко косъмчета - каза и се наведе да огледа.
- Ами... - измънках, с надеждата това да сложи край на меко казано смущаващата обстойна проверка.
- Хрумна ми нещо! - Той скочи и чевръсто се отправи към банята.
„Какво е намислил?“
Върна се бързо. Носеше чаша вода, четката си за бръснене, сапун, кърпа, моята самобръсначка и канче. Постави водата, четката, сапуна и самобръсначката на нощното шкафче, кърпата остана в ръката му. Погледна ме.
„О, не!“ Подсъзнанието ми захлупи ядно книгата си: „Чарлз Дикенс. Събрани съчинения, том първи“ и скокна от креслото си с ръце на кръста.