Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Просто не искам косата ти да се закачи на нещо и да те оскубя, без да искам - отвърна и за миг мислите му отплуваха нанякъде. - Може би е просто навик - каза замислено. Изведнъж очите му се отвориха широко, паника разшири зениците му.
Какво си беше спомнил? Нещо болезнено, нещо от онези години в детството? Не, не исках да му напомням за това. Пресегнах се през масата и сложих показалеца си върху долната му устна.
- Няма никакво значение. Не е нужно да ми казваш. - Усмихнах му се топло и окуражително и макар да изглеждаше притеснен, той бързо се отпусна. Целунах ъгълчето на устата му.
- Обичам те - казах и той ми се усмихна с онази срамежлива усмивка, от която ме заболяваше сърцето. - И винаги ще те обичам, Крисчън.
- И аз - каза тихо.
- Макар че съм толкова непослушна?
- Защото си толкова непослушна - усмихна се той.
Мушнах лъжицата през горената захар на десерта и поклатих
глава. Дали някога щях да го разбера? Хм... брюлето беше стра-хотно.
Стюардът разчисти чиниите от десерта и ни остави сами. Крисчън взе бутилката розе и напълни отново чашите ни. Огледах се, за да съм сигурна, че сме сами, и го попитах:
- Защо не трябваше да ходя до тоалетната?
- Наистина ли искаш да знаеш? - попита той с грейнали от страст очи, устните му бяха извити в полуусмивка.
- Искам. - Отпих от виното.
- Колкото по-пълен е мехурът ти, толкова по-силен е оргазмът, Ана.
Изчервих се.
- О, разбрах.
Това вече обясняваше много. Цял живот нямаше да ми стигне да наваксам и да науча всичко, което господин Секс Експерт вече знаеше.
- Е... Ами... - Отчаяно се мъчех да се хвана за нещо друго, да сменя темата.
Той ме съжали и попита:
- Какво искаш да правиш тази вечер? - И се усмихна загадъчно. Бях готова да правим това, което искаше той. Може би да
приложим някоя от останалите му теории на практика. Свих рамене.
- Аз знам какво искам - каза той. Взе чашата си, стана, протегна ръка към мен и ме подкани: - Хайде, ела!
И ме поведе към салона.
Айподът му беше включен към високоговорителите. Той избра песен.
- Танцувай с мен. - Дръпна ме в ръцете си.
- Настояваш ли?
- Настоявам, госпожо Грей.
Беше някаква доста неприятна обикновена весела мелодия. Някакво латино? Крисчън ме погледна, усмихна се и затанцува. Буквално ме помете с музиката из салона.
И тогава чух гласа на мъжа. Като топящ се карамел. Бях чувала песента, но не помнех къде. Той ме пречупи през кръста, засмя се на изненадата ми. Смеех се с него. Очите му - оживели, весели. После ме вдигна и ме превъртя под ръката си.
- Танцуваш толкова хубаво! Дори не личи, че аз не умея.
Той не каза нищо, само се усмихна все така загадъчно. Зачудих
се дали мисли за нея. За... госпожа Робинсън. Нали тя го бе научила да танцува. И да чука. Не се бях сещала за нея напоследък. Не я беше споменавал от рождения си ден и доколкото бях успяла да разбера, бизнес отношенията им бяха приключили. Но колкото и да ми бе неприятно да призная - добре го беше научила.
Той пак ме пречупи през кръста и ме целуна бързо по устните.
- Любовта ти ще ми липсва - казах, припявайки с думите на песента.
- Много повече от „липсва“ - каза той и ме завъртя отново. После запя в ухото ми и аз затанцувах с гласа му.
Песента свърши. Крисчън ме погледна в очите. Неговите изведнъж бяха станали тъмни и опасно горещи. Веселието си бе отишло. Дъхът ми секна.
- Ще си легнеш ли с мен? - прошепна той. Като молба от най-закътаното местенце в сърцето му.
„Крисчън, аз казах „да“ преди двайсет дни!“ Но знаех, че това е неговият начин да се извини, да се увери, че всичко между нас е наред и че лошите думи са забравени.
Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден. Зачудих се какво ли би било да си легнеш с двама мъже - с ядосания Крисчън и със сладкия Ще-Направя-Всичко-Което-Поже-лаеш Крисчън. Много ми беше трудно да преценя кой от двамата харесвам повече.
Станах и отидох в банята. Той беше там. Гол, само по хавлия около кръста. Бръснеше се. Обърна се и се усмихна широко. Изобщо не го притесни фактът, че нахлух така. Едно бях разбрала за него - той никога не заключваше вратата, никъде, ако е сам. Не