Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Крисчън, трябва да престанеш да гледаш на нещата само през собствените си очи и да ме задължаваш да изпълнявам всяка твоя команда. Разбрах какво искаш да ми кажеш още на плажа. И доколкото помня, направи такава сцена, че трябва да съм идиотка, че да не съм разбрала.
Той сви рамене и каза:
- Е, поне вече няма да си сваляш дрехите пред хората.
И това трябваше да оправдае това, което ми бе причинил!?
- Не искам да оставяш следи по тялото ми. Поне не толкова много. За мен това е категорично ограничение - изсъсках.
- Аз пък не искам да се събличаш пред хората. Това е категорично ограничение за мен - изръмжа той.
- Мисля, че се разбрахме за това - казах през зъби. - Погледни ме! Само погледни! - Дръпнах потника надолу, за да види горната част на гърдите ми. Той ме гледаше в очите, дори не погледна надолу. Погледът му беше несигурен, напрегнат. Не беше свикнал да ме вижда толкова вбесена. Нима не разбираше какво е направил? Нима не виждаше колко е смешен? Исках да крещя, да ругая, но не посмях. Щях да го притисна прекалено много. Само Господ знае какво би сторил. Най-сетне той въздъхна, вдигна ръце и се предаде.
- Добре. - Признаваше грешката си. - Разбирам.
И слава богу!
- Съжалявам. Моля те, не ми се сърди. - Прокара ръка през косата си. Изглеждаше виновен и наистина съжаляваше.
- Понякога се държиш като пубер - скарах му се аз, но гневът в гласа ми беше изчезнал и той усети промяната. Направи крачка към мен, предпазливо вдигна ръка и прибра косата ми зад ухото.
- Знам - въздъхна. - Трябва да се науча на толкова много неща...
Сетих се за думите на доктор Флин. „В емоционално отношение Крисчън е юноша, Ана. Напълно е пропуснал тази фаза от живота си. Насочил е цялата си енергия към бизнес успеха си и е надминал всякакви очаквания. Само че емоционалният му свят трябва да навакса“.
Сърцето ми се сви.
- Това важи за двама ни - въздъхнах, внимателно вдигнах ръка и я поставих върху гърдите му, там където тупкаше сърцето му. Той не трепна, не се отдръпна както преди, но все пак се стегна. Сложи ръката си върху моята и се усмихна срамежливо.
- Ето, току-що научих, че имате доста як замах и се целите добре, госпожо Грей. Никога не бих повярвал, ако не го бях видял с очите си. Но нима не съм склонен да те подценявам винаги и във всяко отношение? Точно затова успяваш да ме изненадаш.
- Упражнявала съм се с Рей. Мога да уцеля право в десятката, включително с пистолет. И не е зле да не забравяш тази подробност - казах гордо.
- Да, ще запомня, госпожо Грей. Освен това ще положа нужните усилия всички остри предмети да бъдат скрити, а достъпът до пистолет да ти бъде забранен - засмя се той.
- Мога да съм доста изобретателна - отсякох.
- Така е - прошепна той, пусна ръката ми и ме гушна до гърдите си. Зарови нос в косата ми. Обвих го с ръце, притиснах го до себе си и буквално усетих как напрежението го напуска, докато вдишваше аромата на косата ми.
- Ще ми простиш ли?
- А ти на мен?
Почувствах усмивката му.
-Да.
- И аз на теб.
Стояхме прегърнати. Забравих всичко. Пубер или не, но този емоционално подрастващ младеж миришеше божествено. Как можех да му устоя?
- Гладна ли си? - попита той след малко. Бях опряла глава на гърдите му и бях затворила очи.
- Умирам от глад. Тези... спортни дейности следобед явно са подействали добре на апетита ми. Но не съм облечена за вечеря.
- Силно се съмнявах, че късите ми гащи и потникът ми ще бъдат погледнати с добро око в трапезарията.
- В моите очи си прекрасна, Анастейжа. Освен това тази яхта е наша за цялата седмица. Можем да се обличаме както си искаме. Просто си решила да се храниш, без да се обличаш специално за случая. Вторник е, на Лазурния бряг сме, а и мислех да ти предложа да вечеряме на палубата.
- О, да, това вече наистина ми допада.
Той ме целуна - искрена, молеща прошка целувка. Хванати за ръце се отправихме към масата за вечеря, където гаспачото вече ни чакаше.
Стюардът сервира крем брюлето и дискретно се оттегли.
- Защо винаги връзваш косата ми на плитка? - попитах. Беше ми любопитно, нищо повече. Седяхме един срещу друг, кракът ми - увит около неговия. Тъкмо се канеше да вземе лъжичката за десерта. Застина. Лицето му помръкна.