Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Не харесвам само смучките. Всичко останало... всичко, което направи... с белезниците... - Гласът ми беше много, много тих.
- Хареса ми. Повече от хареса. Беше умопомрачително. Можем да го направим пак, можем да го правим винаги, когато искаш.
Той се размърда неудобно в седалката си, а моето друго аз веднага хвърли романа, в който се беше зачела. Нещо от Джаки Колинс,
- Умопомрачително?
- Да. - Усмихнах се. Натиснах пениса му с пръстите на краката си. Не чух, но видях как рязко и дълбоко пое въздух. Устните му се разтвориха.
- Трябва да си сложиш колана, госпожо Грей. - Гласът му беше дрезгав. Натиснах отново, той си пое дъх, очите му потъмняха и ръката му стисна предупредително глезена ми. Наистина ли искаше да спра? Или да продължа?
Тогава блакберито звънна, той се намръщи, бръкна в джоба си и отговори. Погледна си часовника. Недоволството му беше вече осезаемо.
По дяволите! Пак работа! Пак ни прекъсваха! Опитах се да сваля крака си, но той стегна пръсти около глезена ми.
- В помещението със сървъра? - попита изненадано Крисчън.
- Активирала ли се е противопожарната система?
Пожар!? Дръпнах крака си и този път той ме пусна. Облегнах се, сложих си набързо колана и започнах нервно да въртя гривната за трийсет хиляди евро. Крисчън натисна копчето на вратата и разделителното стъкло се плъзна надолу.
- Има ли пострадали? Щети? Разбирам... Кога? - Пак си погледна часовника и прокара пръсти през косата си. - Не, не по-жарната. Никаква полиция! Все още не.
Пожар? В офиса на Крисчън? Мозъкът ми завря. Гледах го в шок. Тейлър се обърна, за да слуша разговора.
- Така ли? Добре е направил... Добре... Искам подробен отчет за щетите. И пълна проверка на всеки, който е имал достъп до стаята през последните пет дни. В това число чистачките и поддържащият персонал... Намери Андреа и й кажи да ми се обади веднага. Да, изглежда, че аргонът е също толкова ефективен и май си струва парите.
Отчет за щетите? Аргон? Имах някакъв смътен спомен за аргон. Май беше химичен елемент. Помнех нещо такова от часовете по химия.
- Знам, че е рано... Прати ми мейл след два часа... Не, трябва да знам... Благодаря, че се обади. - И затвори. Веднага след това набра друг номер.
- Уелч... Добре... Кога? - Погледна си часовника за пореден път. - След час тогава... да... Двайсет-четири-седем в офсайтната базата данни... добре. - Затвори.
- Филипе, трябва да съм на яхтата до час.
- Разбира се, мосю - каза Филипе - а не Гастон, както мислех
- и натисна газта.
- Има ли пострадали? - Едва отроних думите.
Крисчън поклати отрицателно глава.
- Дребни щети. - Стисна успокоително ръката ми. - Не се тревожи за това. Екипите ми работят. И ето го - главния изпълнителен директор в пълен контрол над положението, овладян и без да издава грам емоция.
- Къде е бил пожарът?
- При сървъра.
- В Грей Хаус?
-Да.
Отговаряше ми кратко, което значеше само едно - че не иска да говори.
- Защо няма почти никакви щети?
- Стаята е съоръжена със свръхмодерна система за потушаване на пожар.
Естествено. Трябваше да се сетя и сама.
- Ана, моля те... не се тревожи.
- Не се тревожа - излъгах безсрамно.
- Не знаем със сигурност дали е било аргон - каза той.
Точно от това се опасявах най-много. Заля ме ужас и паника
стисна гърлото ми. Първо Чарли Танго, а сега това?
Какво ли ще е следващото?
4.
Не можех да си намеря място. Крисчън се беше затворил в кабинета си от повече от час. Опитах да чета, да гледам телевизия, да се пека на слънце - облечена, - но не можех да се успокоя. Гадното предчувствие не ме оставяше на мира. Преоблякох се по къси гащи и тениска, махнах скъпата гривна от ръката си и тръгнах да търся Тейлър.
- Госпожо Грей - сепна се той, като ме видя. Седеше в малкия салон пред кабинета на Грей и четеше някакъв роман на Антъни Бърджес.
- Отивам на пазар.
- Разбира се, госпожо - каза той и се изправи.
- И искам да взема джета.
Той отвори уста, намръщи се и загуби дар слово.
- Ами...
- Не, не бих желала да безпокоя Крисчън.
Тейлър едва потисна въздишката си.
- Не, госпожо Грей, не съм на това мнение. Не мисля, че господин Грей ще е особено доволен. Искам да си запазя работата.
„О, хайде стига вече!“ Искаше ми се да му врътна едни очи, но вместо това ги присвих, въздъхнах тежко и уморено и издишах цялото негодувание от факта, че макар да мога сама да управлявам живота си, не ми се позволява. Но не исках Крисчън да ми се сърди, а и никак не исках да се кара на Тейлър. Минах покрай него, почуках на вратата на кабинета и влязох.