Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Крисчън говореше по телефона. Погледна ме и каза: „Изчакай момент, Андреа“. Изглеждаше много сериозен. И ме гледаше с очакване. „Мамка му! Все едно съм влязла в кабинета на директорката в училище“. Та той ме беше оковал в белезници вчера. „Няма да се съобразявам с настроението му! Все пак е мой съпруг!“ Не позволих на погледа му да ме спре и с широка усмивка и изправени рамене заявих:
- Отивам на пазар и искам да взема охраната с мен.
- Разбира се. Вземи Тейлър и един от близнаците - каза той и разбрах, че каквото и да се случва, е наистина сериозно, защото не попита нищо повече. Стоях и се чудех с какво мога да му помогна.
- Има ли друго? - попита той. Очевидно искаше да го оставя на мира. *
- Искаш ли да ти купя нещо?
Той се усмихна сладко и срамежливо.
- Не, бебчо. Екипажът ще се погрижи за мен.
- Добре. - Исках да го целуна. Какво толкова? Той ми беше съпруг! И тръгнах бодро към него, наведох се и го целунах по устните. Това го изненада.
- Ще ти се обадя след малко, Андреа - каза и затвори телефона. После ме дръпна в прегръдката си и ме целуна страстно. Когато ме пусна, бях останала без дъх. Очите му бяха черни, пълни с желание. - Разсейваш ме, а трябва да оправя тази бъркотия, за да можем да се насладим на остатъка от медения си месец.
- Прокара пръст по бузата ми, пусна го надолу към брадичката, погали я и я вдигна леко нагоре.
- Добре, съжалявам.
- Не се извинявай. Аз обичам да ме разсейваш, особено по този начин. - И целуна ъгълчето на устата ми. - Хайде сега иди да похарчиш малко пари.
- Отивам! - засмях се и излязох от кабинета. Подсъзнанието ми поклати неодобрително глава, свила строго устни. „Не му каза, че ще вземаш джета“ - скара ми се тя. Пренебрегнах я. Гаднярка.
Тейлър чакаше търпеливо.
- Готово - казах му. - С разрешение на висшестоящия всичко е уредено. Може ли вече да тръгнем? - попитах, като се опитах да скрия сарказма си.
Тейлър обаче не успя да скрие скри широката си пленителна усмивка.
- След вас, госпожо Грей.
Тейлър бавно и внимателно ми обясни как да управлявам джета. Имаше нещо наистина успокояващо в него, в гласа му; и говореше авторитетно, като истински добър учител. Гастон ни наблюдаваше, скрит зад слънчевите си очила, един от екипажа на „Феър Лейди“ бе седнал на пулта за управление. Господи! Трима души за едно пазаруване! Нелепо наистина!
Вдигнах ципа на жилетката и се усмихнах на Тейлър. Той протегна ръце да ми помогне да се кача на джета.
- Вържете лентата на ключа към кръста си, госпожо Грей. Ако паднете, двигателят ще спре автоматично - обясни ми той.
- Добре.
- Готова ли сте?
Кимнах ентусиазирано.
- Запалете двигателя след като навлезете десетина метра навътре в морето. Ние ще ви следваме.
- Добре.
Тейлър бутна джета, той се отдалечи няколко метра навътре и леко се понесе към главното пристанище. Тейлър вдигна палец нагоре и разбрах, че ми сигнализира да запаля двигателя. Натиснах бутона и моторът изръмжа.
- Добре, госпожо Грей, сега леко натиснете ускорителя! -викна Тейлър. Натиснах го, джетът тръгна напред и после спря. По дяволите! Как Крисчън го правеше да изглежда толкова лесно? Опитах пак и пак не успях да тръгна. „По дяволите! По дяволите!“
- Задръжте на газта, госпожо Грей - викна Тейлър.
- Да, да, да - мърморех под носа си. Опитах отново. Натиснах много внимателно ускорителя и джетът тръгна напред, но този път не спря. Да! Успях! Продължи да върви! Бях толкова щастлива, че исках да пищя от вълнение. Но се удържах. Отправих се към пристанището. Зад себе си чувах гърленото ръмжене на моторната лодка. Когато натиснах газта, джетът отскочи напред и затанцува по вълните, все едно карах кънки. Топлият бриз играеше весело с косата ми, водата от двете страни на джета ме плискаше и се почувствах... свободна! Невероятно чувство! Нищо чудно, че Крисчън не ми даваше да карам.
Но вместо да се отправя към брега и да сложа край на тази веселба, реших да направя кръгче около яхтата. Леле! Велико! Без да обръщам внимание на Тейлър и на екипажа зад мен, направих второ кръгче. И тогава видях Крисчън на палубата. Май гледаше с отворена уста, но беше трудно да се каже. Смело вдигнах ръка и му помахах ентусиазирано. Изглеждаше като вкаменен, но после вдигна бавно ръка и сковано ми махна. Не можех да видя изражението му, но нещо ми подсказваше, че едва ли ще ми хареса. Отправих се към брега, като увеличавах скоростта. Джетът пореше блещукащите под следобедното слънце средиземноморски вълни.