Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Не боли - повторих. Той вдигна ръката ми до устните си, обърна я и целуна вените на китката ми.
- Ела - каза и ме поведе в магазина.
- Заповядай - каза Крисчън и отвори кутията, в която бе опакована платинената гривна. Току-що я беше платил. Беше изключителна, толкова деликатна, такъв нежен филигран във формата на абстрактни цветя с малки диаманти в средата на цветчетата. Закопча я около китката ми. Беше широка и покри червените следи. И струваше трийсет хиляди евро! Така поне мислех: не можах да проследя добре разговора с продавачката. Говореха на френски. Никога не бях носила нещо толкова скъпо.
- Ето, така е по-добре - каза той.
- По-добре? - прошепнах и погледнах луминесцентните му сиви очи. Любопитната кльощава продавачка ни гледаше със злоба, завист и ревност и, разбира се, с неодобрение.
- Знаеш защо - каза той колебливо.
- Но аз нямам нужда от това. - Тръснах китката си и гривната хвана следобедната светлина, нахлуваща през прозорците на бутика, и малки закачливи искрящи дъги се издигнаха от диамантите и затанцуваха по стените.
- Аз имам нужда - каза той съвсем искрено.
„Защо? Защо му е необходимо това? Дали се чувства виновен? За какво? Заради охлузените ми китки? Заради майка си? За това, че не ми се доверява изцяло? О, моят Петдесет!“
- Не, Крисчън, нямаш нужда от това. Вече си ми дал толкова много... Това вълшебно сватбено пътешествие - Лондон, Париж, Лазурният бряг... и себе си също. Аз съм едно безкрайно щастливо момиче с много късмет - прошепнах и очите му омекнаха.
- Не, Анастейжа, аз съм късметлията.
- Благодаря ти - казах и се надигнах на пръсти, увих ръце около врата му и го целунах. Не за гривната. Благодарих му за това, че е мой.
Пътувахме в колата. Той беше замислен, мълчалив, гледаше обърнатите към следобедното слънце слънчогледи. Единият от близнаците, май Гастон, караше, а Тейлър седеше до него на предната седалка. Крисчън се беше замислил за нещо. Хванах го за ръката и я стиснах окуражително. Той ме погледна, измъкна ръката си и загали коляното ми. Бях с къса синьо-бяла пола и блуза без ръкави в същото синьо. Той се поколеба и се зачудих дали ръката му ще тръгне надолу или нагоре по крака ми. Напрегнатото приятно очакване под допира на пръстите му учести дишането ми. Какви ли ги мислеше пак? Избра да тръгне надолу. Изведнъж сграбчи крака ми за глезена и го дръпна в скута си. Наложи се да се извъртя и да се обърна с лице към него.
- Искам и другия.
Погледнах нервно към Тейлър и Гастон, но и двамата гледаха напред, в пътя. Сложих и другия си крак в скута му. Съвсем спокойно Крисчън натисна някакво копче измежду десетките на вратата му и матираното стъкло между нас и двамата отпред започна бавно да се плъзга нагоре. След секунди бяхме съвсем сами. Нищо чудно, че бяха предвидили толкова място на задната седалка - за да си размахваш краката.
- Искам да видя глезените ти - обясни тихо той. Погледът му беше тревожен, пълен с очакване. Дали искаше да види следите от белезниците? Господи, нали приключихме вече с това? Дори и да имаше следи, бяха скрити под каишките на сандалите ми. Мисля, че тази сутрин дори не забелязах охлузвания. Той нежно прокара палеца си по дясното ми стъпало, палава усмивка затанцува по устните му, а аз се сгърчих от сладостна болка. Крисчън бързо и ловко разкопча каишките и усмивката му изчезна, щом видя тъмночервените кръгове.
- Не боли - казах.
Той ме погледна много тъжно, устните му бяха свити в права линия. Кимна, но като че ли не ми вярваше съвсем. Изхлузих сандала и той падна на земята. Да, знаех, че Крисчън не ми вярва. Пак го загубих. Пак беше замислен, разсеян, пак се загледа през прозореца и само механично продължи да гали и да масажира крака ми.
- Защо? Какво очакваше? - попитах меко.
Той ме погледна и вдигна рамене.
- Не очаквах, че ще се чувствам така, когато видя тези червени следи.
„О! Колко типично в негов стил... Стил Петдесет!“ В един миг
- отворен и досегаем, а в следващия - заключен и недостъпен. Как можех да следя всичките му настроения и да се нагаждам към тях?
- Как се чувстваш?
- Неудобно. Неприятно - каза той. Очите му бяха унили.
О, не! Разкопчах колана и седнах до него, краката ми останаха в скута му. Исках да седна в него, да го прегърна, да го успокоя -и щях да го направя, ако бяхме само с Тейлър, но Гастон... поне разделителното стъкло да беше по-тъмно. Хванах ръцете му.