Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Не, не, не! - изписках.
- Госпожо Грей, когато една работа се върши, следва да се свърши добре. Ела насам! - Очите му бяха с цвета и настроението на лятна буря.
- Защо винаги трябва да е „не“? - попита и наклони глава на една страна.
Изчервих се. Не беше ли очевидно?
- Защото е... прекалено... твърде...
- Интимно? - прошепна той. - Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб.
Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак...
- Просто е... грешно. - Гласът ми беше скимтящ и умолителен.
- Не е грешно. Ужасно възбуждащо е.
„Наистина ли? Възбуждащо?“
- Това те възбужда? - Не успях да прикрия удивлението си.
- Не си ли личи - засмя се той и погледна към пениса си, който вече бе надигнал глава. - Искам да те обръсна - прошепна.
„О, какво толкова? Майната му!“ Легнах и закрих очи с ръце, за да не гледам.
- Ако това те прави щастлив, Крисчън - давай. Толкова си перверзен - казах и повдигнах бедрата и ханша си нагоре. Той целуна бедрото ми от вътрешната страна.
- Да, бебчо, абсолютно си права!
Той хвана левия ми глезен, разтвори краката ми и коленичи между тях. Матракът хлътна.
- Така ми се ще да те вържа...
- Обещавам да не мърдам.
- Добре.
Дъхът ми спря, когато прокара четката между краката ми. Усетих топлината на водата. Погъделичка ме леко, но беше приятен гъдел. Мръднах.
- Не мърдай - скара ми се той и пак прокара четката. - О, ще взема да те завържа! - добави мрачно. Сладки тръпки минаха по гръбнака ми.
- Правил ли си го преди? - попитах много предпазливо, когато усетих, че посяга за самобръсначката.
-Не.
- О, браво! - засмях се.
- Още нещо ново, нещо, което правя за първи път, госпожо Грей.
- Тези нови неща ми харесват.
- И на мен. Почваме. - И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. - Само не мърдай! - каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави.
Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета.
- Ето, сега вече е перфектно - каза замислено и най-сетне открих очите си да го погледна. Беше на колене и се наслаждаваше на творението си.
- Доволен ли си? - Гласът ми беше дрезгав.
- Много - отвърна той, усмихна се почти зловещо и бавно вкара пръст във влагалището ми.
- Но беше много забавно - каза Крисчън и в очите му видях пак онзи смях.
- За теб - да! - Опитах се да се направя на сърдита, но той, разбира се, беше прав. Беше... много... възбуждащо.
- Помня, че онази част след бръсненето беше доста удовлетворителна - каза той и се зае да се дообръсне. Изчервих се. Да, беше. Нямах представа, че липсата на окосмяване може да е от такова голямо значение. Беше съвсем различно.
- Спокойно де, просто се закачам. Нали точно това правят съпрузите, които са безнадеждно влюбени в жените си? - Крисчън вдигна брадичката ми и ме погледна с безпокойство, опитваше се да прочете мислите ми по изражението ми.
„Хм, време е да се разплатим“.
г
- Сядай - казах.
Той ме погледна неразбиращо. Подбутнах го нежно към единствения стол в банята. Объркан и изненадан, той седна, а аз взех самобръсначката от ръката му.
- Ана! - почна той, осъзнал намеренията ми.
Наведох се и го целунах.
- Главата назад! — прошепнах.
Той се поколеба.
- На това му се казва „пито-платено“, господин Грей.
Гледаше ме с недоверие, тревожно и в същото време весело.
- Знаеш ли какво правиш? - попита тихо. Кимнах бавно, като се опитвах да изглеждам колкото е възможно по-сериозна. Той затвори очи, поклати глава и се предаде.
„Ще ми позволи да го обръсна! Майчице!“ Внимателно прокарах ръка през мократа коса над челото му, хванах я здраво, за да не му позволявам да мърда. Той стисна очи и пое дълбоко дъх. Много бавно и внимателно прокарах самобръсначката от врата до брадичката. Той издиша.
- Нима си мислеше, че ще те нараня?