Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Когато погледна към гладката му мъжка гордост, тъпият глад, който чувстваше от няколко дни, я връхлетя като вълна. Тя сложи длани върху гърдите му и се наведе над него. Ривендж затвори очи, изви глава на една страна и прокара пръсти по ръцете й. Както винаги, преди тя да забие зъби в него, от устните му се откъсна тих стон. При други обстоятелства би си помислила, че го прави от нетърпение, но не и в този случай. Тялото на Рив никога не се възбуждаше и тя не можеше да повярва, че чак толкова му харесва да бъде използван по този начин.
Мариса отвори уста, вампирските й зъби се удължиха и тя се приведе над него...
Образът на Бъч в снега я накара да замръзне и тя трябваше да тръсне глава, за да го прогони и да се съсредоточи върху шията на Рив и своя глад.
„Пий", заповяда си тя, „вземи онова, което той ти предлага. "
Опита отново, но спря с устни върху врата му и затвори смутено очи. Рив сложи длан под брадичката й и повдигна лицето й.
- Кой е той, тали? - попита, докосвайки долната й устна с палец. - Кой е този мъж, когото обичаш и който не иска да се храниш от него? Наистина ще ме заболи, ако не ми кажеш.
- О, Ривендж... не го познаваш.
- Той е глупак.
- Не, глупачката съм аз.
Най-неочаквано Рив я притегли към устата си с рязко движение. Мариса ахна от изненада, когато в чувствен изблик езикът му проникна в нея. Ривендж целуваше умело, с плавни, но настойчиви движения. Макар да не почувства никаква възбуда, Мариса можеше да си представи какъв любовник би бил той -доминиращ, могъщ... неуморим.
Тя леко се оттласна от него и Рив й позволи да се откъсне от прегръдката му.
Докато той се облягаше назад, аметистовите му очи грееха, прекрасна, пурпурна светлина струеше от тях и се вливаше в нея. Макар Мариса да не усещаше ерекция там долу, спазмите, които пробягваха по мускулестото му тяло, красноречиво говореха, че жаждата за секс е в ума и във вените му. Това беше вампир, който определено искаше да проникне в нея.
- Изглеждаш толкова изненадана - провлечено каза той. Като се имаше предвид как повечето мъже от расата й гледаха на нея, Мариса наистина беше изненадана.
- Не го очаквах. Пък и не мислех, че ти...
- Мога да правя секс - увери я Рив, клепачите му се притвориха и за миг той придоби плашещ вид. - Стига обстоятелствата да са подходящи.
Шокиращ образ изскочи сякаш от нищото и нахлу в съзнанието на Мариса. Тя се видя гола, изтегната върху покрито със са-мурено палто легло, а Рив, гол и възбуден, разтваряше краката й със своите. От вътрешната страна на бедрото си зърна белег от ухапване, сякаш той бе пил оттам.
Мариса рязко си пое дъх и закри очи. Видението мигновено изчезна.
- Съжалявам, тали - прошепна Рив. - Опасявам се, че фантазиите ми са твърде ярки. Но не е нужно да се тревожиш - те ще си останат в главата ми.
- Господи, Ривендж, никога не бих предположила. Може би, ако нещата бяха различни...
- Разбирам. - Той се взря в лицето й и поклати глава. - Наистина ми се иска да срещна този твой мъж.
- Там е проблемът - отвърна Мариса. - Той не е мой. Рив помилва косата й.
- Значи бях прав - той е глупак. И колкото и да си гладна, ще трябва да го отложим за друг път, тали. Сърцето няма да ти позволи да го направим тази вечер.
Мариса се оттласна от него и се изправи. Погледът й се зарея към прозорците и блещукащия град далеч под тях. Зачуди се къде ли е Бъч и какво прави, после погледна към Рив и се запита защо ли не я привлича. Беше красив като воин - могъщ, с гъста кръв, силен... особено сега, когато масивното му тяло бе изтегнато върху покрития с кожа диван, а краката му - разтворени в недвусмислено сексуална покана.
- Ще ми се да те желаех, Рив.
От устните му се откъсна сух смях.
- Интересно. Знам точно какво имаш предвид.
Ви прекоси вестибюла на имението и излезе на двора. Застанал в сянката на каменната сграда, той изпрати мислите си в нощта, като радар, търсещ сигнал.
-Няма да отидеш сам - изръмжа Рейдж в ухото му. - Когато откриеш къде го държат, ще ни повикаш.
Когато не получи отговор, Рейдж улови Ви за яката и го разтърси като парцалена кукла, въпреки че беше висок близо два метра. Доближи лице на сантиметри от лицето на брата, изражението му красноречиво говореше, че не се шегува.
- Вишъс. Чу ли какво ти казах?
- Да, добре.
Ви го отблъсна от себе си само за да осъзнае миг по-късно, че двамата не са сами. Останалите от Братството чакаха, въоръжени и гневни - заредено оръдие, което само чакаше някой да запали фитила. Но въпреки неприкритата им агресия, в погледите, насочени към него, се четеше искрена загриженост. И понеже тя го подлудяваше, Вишъс се извърна.