Споделена любов

Бъч рязко отвори очи, тъкмо навреме, за да види как двамата си разменят дълъг ловджийски нож.

Омега сложи ръка на масата, допря острието до един от пръстите си и натисна. Разнесе се хрущящ звук, сякаш някой беше срязал морков.

Омега се надвеси над Бъч.

-Къде да го скрия, къде да го скрия...

Когато ножът проблесна и се спря над корема му, Бъч извика. Продължи да крещи и когато направиха плитък разрез в тялото му. Омега взе малкото късче от себе си, черния пръст. Бъч се опита да се съпротивлява и яростно задърпа веригите, с които беше окован. Ужасът накара очите му да изскочат от орбитите си, докато напрежението върху очния нерв не го заслепи.

Омега пъхна отрязания си пръст в стомаха му, после се наведе ниско и духна върху прясната рана. Плътта начаса се слепи и раната зарасна. В същия миг Бъч почувства как тялото му започва да гние, усети злото да се движи, да пъпли в него. Надигна глава и видя, че кожата около раната бързо посивява.

Сълзи изпълниха очите му и рукнаха по израненото му лице.

- Освободи го.

Водачът на лесърите се залови с веригите, но когато ги махна, Бъч установи, че не е в състояние да помръдне. Беше парализиран.

- Аз ще го отнеса - каза Омега. - А той ще оцелее и ще намери начин да се върне в Братството.

- Те ще ви усетят.

- Навярно, но въпреки това ще го приберат.

- Той ще им каже.

- Няма, защото няма да си спомня за мен - каза Омега и приближи лице до лицето на Бъч. - Няма да си спомняш нищо.

В мига, в който погледите им се срещнаха, Бъч почувства сродството между тях, връзката, еднаквостта. Той зарида, задето бе осквернен така, но най-вече заради Братството. Те щяха да го приемат обратно. Щяха да се опитат да му помогнат по всякакъв начин.

А той щеше да ги предаде - това беше така сигурно, както и злото, което се спотайваше в него.

Ами ако не успееха да го открият? Как биха могли? И понеже беше гол, много бързо щеше да измръзне до смърт.

Омега избърса едната буза на Бъч и прозирните, черни пръсти заблещукаха от сълзите му. На Бъч отчаяно му се прииска да върне онова, което Омега му беше дал. Да не бъде жив. Зловещото създание поднесе пръст към лицето си и го облиза, вкусвайки страха и болката на Бъч.

Отчаяние заля Бъч като вълна, но вярата, която си мислеше, че отдавна е изгубил, му нашепна още един стих от псалма:

„Наистина благост и милост ще ме следват

През всичките дни на живота ми;

И аз ще живея завинаги в дома Господен."

Но това беше невъзможно, нали? Защото, спотаено под кожата му, в него вече се криеше зло.

Макар да не знаеше как го разбра, Бъч почувства, че Омега се усмихва.

- Жалко, че не разполагаме с повече време, защото си в толкова лошо състояние. Но в бъдеще двамата с теб ще имаме и други възможности. Всичко, върху което сложа ръка, рано или късно се връща при мен. А сега заспивай.

И като лампа, изключена с едно щракване, Бъч потъна в дълбок сън.