Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Не ме е страх - заяви момиченцето и притисна оръфан плюшен тигър до гърдите си. - Нали Мастимон ще е с мен. Сестрата каза, че може.
- Мастимон ще те брани. Той е свиреп, точно какъвто трябва да бъде един тигър.
- Аз му казах да не изяжда никого.
- Постъпила си много умно - похвали я Мариса и извади кожена кутийка от джоба на светлорозовата си рокля. - Имам нещо за теб.
- Подарък? -Да.
Мариса обърна кутийката към момиченцето и я отвори. Вътре имаше златна плочка с размерите на чаена чинийка, така съвършено полирана, че блестеше като огледало и сияеше като слънчев лъч.
- Колко е красиво! - ахна детето.
- Това е моята плочка за желания - Мариса извади скъпоценния предмет и го завъртя в ръката си. - Виждаш ли инициалите ми на гърба?
Момиченцето присви очи.
- Да. А това е моята буква!
- Нарочно накарах да я добавят. Плочката е за теб.
Откъм ъгъла, където се беше настанила майката, долетя приглушено ахване - тя очевидно знаеше колко струва златото.
- Наистина ли? - попита детето.
- Протегни ръце.
Мариса постави златния диск в малките й ръчички.
- О, колко тежи!
- Знаеш ли как действат плочките за желания? - попита Мариса и когато момиченцето поклати глава, тя извади парче пергамент и химикалка. - Намисли си желание и аз ще го запиша. Докато ти спиш, Скрайб Върджин ще дойде и ще го прочете.
- А ако Скрайб Върджин не изпълни желанието ми, това означава ли, че съм била лоша?
- О, не! Означава само, че тя е намислила нещо още по-хубаво за теб. Е, какво ще си пожелаеш? Може да бъде всичко, за което се сетиш. Какво ще кажеш за сладолед, когато се събудиш? Или още епизоди на „Дора"?
Момиченцето сбърчи съсредоточено вежди.
- Искам мамен да не плаче повече. Тя се преструва, че не плаче, но откакто... откакто паднах по стълбите, е толкова тъжна.
Мариса с мъка преглътна. Отлично знаеше, че детето не си беше счупило крака, падайки по стълбите.
- Мисля, че това е хубаво желание. Ще го запиша.
И тя изрисува изящните букви на Древния език с червено мастило: Ако желанието ми не е оскърбително, бих била признателна, ако мамен си върне щастието.
- Ето така. Как ти се струва?
- Прекрасно.
Сега го сгъваме и го оставяме. Може би Скрайб Върджин ще ти отговори, докато си в операционната... в зелената стая.
Детето още по-здраво прегърна плюшения си тигър.
- Би било чудесно.
В този миг в стаята влезе медицинска сестра и Мариса се изправи. Беше обзета от неустоимо желание да брани момиченцето, да го предпази от онова, което го бе сполетяло в дома му, както и от онова, което му предстоеше в операционната. Вместо това погледна към майката.
- Всичко ще бъде наред.
Мариса се приближи до младата жена и постави длан върху слабото й рамо. Жената потрепери, после здраво стисна ръката й.
- Нали той не може да проникне тук? - тихо попита майката. - Ако ни намери, ще ни убие.
Мариса също понижи глас:
- Никой не може да влезе в асансьора, без да се е идентифицирал пред камерите. Тук сте в безопасност. Имаш думата ми.
Майката кимна и Мариса си тръгна, за да може момиченцето да бъде поставено под упойка.
Когато излезе в коридора, тя се облегна на стената и усети как я залива вълна на ярост. Това, че майката и дъщерята в болничната стая бяха принудени да търпят нечия мъжка агресивност, беше достатъчно, за да й се прииска да се научи да стреля.
Господи, просто не можеше да си представи как ще ги пусне да си отидат, когато бе сигурна, че техният хелрен ще ги открие още щом напуснат клиниката. Въпреки че повечето мъжки вампири пазеха своите партньорки като зеницата на окото си, в расата им открай време имаше едно малцинство от насилници. Грозната истина беше, че домашното насилие съществуваше.
Звук от затваряне на врата я накара да вдигне глава и тя видя Хавърс да се приближава по коридора, забил глава в един болничен картон. Странно... върху обувките си беше нахлузил жълти найлонови калцуни, от онези, които обуваше, когато носеше защитно облекло.
- От лабораторията ли идваш, братко? - попита тя. Хавърс вдигна очи от картона и намести очилата с рогови
рамки на носа си. Веселата му червена папийонка бе изкривена на една страна.
- Какво каза?
Тя посочи краката му и се усмихна.
- Лабораторията.
А... да. Бях в лабораторията - отвърна той и като свали найлоновите калцуни, ги смачка в ръката си. - Мариса, ще ми направиш ли услугата да се върнеш в къщата? За следващия понеделник съм поканил на вечеря председателя на Съвета на принцепсите, както и още седем от членовете. Менюто трябва да бъде съвършено. Сам бих поговорил с Каролин, но ме чака операция.