Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
И все пак, това беше сън. Просто сън.
Мариса затвори очи, наложи си да се успокои и се демате-риализира в центъра на града, на терасата на един апартамент на трийсетия етаж. В мига, в който прие формата си, Ривендж отвори една от шестте стъклени врати.
И се навъси.
- Разстроена си.
Мариса се насили да се усмихне, докато вървеше към него.
- Нали знаеш, че винаги ми е малко неловко.
Той махна с инкрустирания си със злато бастун.
- Не, този път е различно.
Господи, никога досега не беше срещала някой, който да е в такъв синхрон с емоциите й.
- Ще се оправя.
Когато Рив я улови за лакътя и я въведе в апартамента си, Мариса усети, че я залива вълна от тропическа горещина. У Рив винаги беше много топло, а докато не се настаняха на дивана, той никога не сваляше самуреното си палто. Мариса не разбираше как понася тази жега, но той като че ли имаше нужда от нея.
Ривендж затвори вратата зад тях.
- Мариса, искам да знам какво става.
- Нищо, честна дума.
С плавно движение тя свали палтото си и го преметна през облегалката на един стол, издържан в сребристо и черно. Три от стените на апартамента бяха от стъкло. Навън, пресечен на две от тъмната извивка на река Хъдсън, Колдуел се простираше под звездното небе, изпълнен с потрепващи светлинки. За разлика от бляскавия пейзаж, интериорът на апартамента беше съвсем изчистен, елегантна симфония в абаносово и бяло... досущ като Рив с неговата черна коса, златиста кожа и съвършени дрехи.
Ако обстоятелствата бяха различни, Мариса може би щеше да се влюби в апартамента. Ако обстоятелствата бяха различни, може би щеше да се влюби и в Рив.
Виолетовите очи на Ривендж се присвиха, когато той пристъпи към нея, облегнат на бастуна си. Беше едър вампир, с телосложение като на някой от братята, а суровото изражение на красивото му лице можеше да уплаши всекиго.
- Не ме лъжи.
По устните на Мариса пробяга усмивка. Мъжките вампири като него имаха силно развит покровителствен инстинкт и макар двамата да не бяха обвързани, тя изобщо не се учудваше, че той изпитва гняв към всичко, което би могло да я разтревожи.
- Тази сутрин имах лош сън и още не съм се отърсила от него. Това е всичко.
Докато Рив я измерваше с изпитателен поглед, Мариса изпита странното усещане, че той пресява емоциите й, опитвайки се да види връзката между тях.
- Дай ми ръката си - каза той.
Мариса се подчини без колебание. Ривендж винаги спазваше формалностите на глимера, а все още не я бе поздравил, както повеляваше обичаят. Само че този път, когато дланите им се срещнаха, той не докосна кокалчетата на пръстите й с устни, а сложи палец върху китката й и натисна леко. После - малко по-силно. Неочаквано, сякаш Ривендж бе отворил някакъв канал, страхът и тревогата й потекоха по ръката й и се вляха в него.
- Ривендж? - прошепна тя немощно.
В мига, в който той я пусна, чувствата отново я връхлетяха като внезапно отприщен извор.
- Тази нощ няма да си в състояние да бъдеш с мен.
Тя се изчерви и разтърка мястото, което той бе докоснал.
- Разбира се, че ще съм. Нали вече... е време.
И тя отиде до черния кожен диван, който използваха обикновено. Миг по-късно Ривендж се приближи и като свали са-муреното си палто, го разстла, за да легнат на него. След това разкопча черното си сако и го съблече. Снежнобялата копринена риза се разтвори под пръстите му, разкривайки масивните му гърди без нито едно косъмче, върху които с червено мастило бяха татуирани две петолъчни звезди. Плоският му корем също беше покрит с татуировки.
Ривендж се настани на дивана и се облегна назад, при което мускулите на тялото му се напрегнаха. Вдигна очи към Мариса и погледът на аметистовите му очи я притегли. Той я повика с пръст.
- Ела при мен, тали. Мога да ти дам онова, от което се нуждаеш.
Мариса вдигна полите на роклята си и се покатери между краката му. Рив винаги настояваше тя да пие от шията му, но нито един от трите пъти, когато го бяха правили, не бе успяла да го възбуди. Което донякъде й носеше облекчение, но в същото време й напомняше, че и Рот никога не бе получавал ерекция от нея.