Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Бъч, аз съм...
- Не... - Бъч забиваше нокти в земята като обезумял, влачейки израненото си тяло в снега. - Заразен съм... не знам как... заразен... не бива... да ме вземеш. Не знам защо...
Гласът на Ви изплющя като шамар, остър и силен.
- Бъч! Престани!
Ченгето спря, но дали заради нареждането на Ви, или защото силите му се бяха изчерпали напълно, не бе ясно.
- Какво са ти сторили, човече?
Ви извади одеяло от спасително фолио и уви съквартиранта си с него.
- Заразен... - Бъч с усилие се претърколи по гръб, отметна одеялото и сложи изранената си ръка върху корема. - За... разен.
- Какво, по дяволите...
На корема на Бъч тъмнееше черен кръг с размерите на юмрук. Приличаше на синина с ярко очертани ръбове, а в средата се виждаше нещо, което приличаше на... белег от операция.
- Проклятие!
Бяха сложили нещо в тялото му.
- Убий ме - каза Бъч със смразяващ дрезгав глас. - Убий ме още сега. Заразен съм. Нещо... в мен. Расте...
Ви приседна на пети и зарови пръсти в косата си. Изтласка чувствата си на заден план и принуди извънредно острия си ум да заработи на пълни обороти - сега само той можеше да го спаси. Бързо взе решение - радикално, но логично - и то му помогна да се успокои и съсредоточи. Ръката му не трепна, когато извади един от черните си кинжали и се наведе над съквартиранта си.
Онова, което нямаше място в тялото му, трябваше да бъде извадено. А като се имаше предвид какво зло се съдържаше в него, операцията трябваше да бъде извършена тук, на неутрална територия, а не у дома или в клиниката на Хавърс. Освен това смъртта вече дишаше във врата на ченгето и колкото по-бързо неутрализираше заразата, толкова по-добре.
- Бъч, приятелю, искам да си поемеш дълбоко дъх и да не мърдаш. Аз ще...
- Внимавай, боецо.
Ви рязко се обърна, както бе приклекнал. Зад себе си, рееща се над земята, видя Скрайб Върджин. Тя беше въплътена енергия, черните й одежди, които дори силният вятър не бе в състояние да раздвижи, скриваха лицето й, а гласът й беше ясен като нощния въздух.
Вишъс отвори уста, но тя го прекъсна.
- Ще те изпреваря и ще ти отговоря, преди да си прекрачил границата и да си ме попитал - не, не мога да ти помогна. Това е нещо, в което не бива да се намесвам. Но едно ще ти кажа. Добре ще сториш, ако използваш проклятието, което така презираш. Ако се докоснеш до онова, което е скрито в него, ще се приближиш до смъртта повече от всякога. Но ти си единственият, който може да го премахне.
Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и добави:
- Да, този миг е една от причините за твоите видения. Но има и друга.
- Ще оживее ли?
- Залавяй се за работа, боецо - твърдо каза тя. - Ще направиш повече за неговото спасение, ако действаш, вместо да ме оскърбяваш с въпроси.
Ви се наведе над Бъч и вдигна ножа си. В корема на Бъч зейна дупка, а от напуканите му устни се откъсна стенание.
- Боже!
Вътре, обвито като пашкул в плътта, имаше нещо черно. Гласът на Скрайб Върджин долетя съвсем отблизо иззад рамото му.
- Не губи време, боецо, свали ръкавицата! Много бързо се разпространява!
Ви прибра кинжала в капията на гърдите си и смъкна ръкавицата. Посегна към Бъч, но спря с ръка във въздуха.
- Но аз не мога да докосвам никого с тази ръка.
Заразата ще го предпази. Направи го сега, боецо. Докато го докосваш, нека бялата светлина, която се излъчва от дланта ти, те обгърне като втора кожа в мислите ти.
Вишъс протегна ръка, представяйки си как го обвива чисто, ослепително сияние. В мига, в който докосна черния пашкул, през тялото му сякаш премина ток и той потръпна конвулсивно. Нещото изпука и се разпадна със съскане, а Вишъс се почувства зле, сякаш го бе повалила тежка болест.
- Дишай - каза Скрайб Върджин. - Просто дишай. Вишъс залитна и трябваше да се подпре на земята, за да не
падне. Главата му се люлееше безсилно на раменете, гърлото му се сви.
- Мисля, че...
О, да, той повърна. Насред напъните, които го разтърсваха, усети как някой го подкрепя. Скрайб Върджин го държа през цялото време, а когато повръщането най-сетне спря, той се облегна безсилно на нея. За миг дори му се стори, че тя го милва по косата.
После сякаш от само себе си мобилният телефон се появи в ръката му, а гласът й прозвуча в ухото му:
- Сега върви. Вземи този човек и знай, че истинското зло се крие не в тялото, а в душата. Освен това трябва да донесеш една от урните на своите врагове. Донеси я тук и сложи ръката си върху нея. Направи го, без да губиш и миг.
Ви кимна. Когато получиш съвет от Скрайб Върджин, без дори да си го искал, най-добре е да не го пренебрегваш.