Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Подреди мислите си и продължи да търси в нощта, мъчейки се да открие мъничката частица от себе си, която бе оставил в Бъч. Прониквайки в мрака, той претърсваше поля и планини, замръзнали езера и шуртящи потоци... все по-надалеч и по-надалеч...
„О, Господи!"
Бъч беше жив. Почти. И се намираше... на североизток. Дванайсет, може би петнайсет мили оттук.
Ви извади своя „Глок" и усети как нечии железни пръсти се сключват около ръката му. Рейдж отново се канеше да подхване старата песен.
- Няма да се изправиш срещу лесърите сам. -0'кей.
- Обещай ми - сопна се Рейдж, сякаш прекрасно знаеше, че Ви възнамерява собственоръчно да се разправи с онези, които бяха пленили Бъч, и да повика братята си само за да разчистят след него.
Но това тук беше лично. Този път не ставаше въпрос просто за войната между вампири и лесъри. Тези неживи копелета му бяха отнели... е, не знаеше какъв точно му е Бъч. Но определено отдавна не беше чувствал някого толкова близък.
- Вишъс...
- Ще ви се обадя, когато съм готов, дяволите да го вземат -изруга той и се дематериализира.
Придвижвайки се под формата на вихрушка от молекули, той се озова извън града, до една горичка, издигаща се на брега на сковано от лед езеро. Беше изчислил движението си така, че да се появи на около стотина метра от мястото на сигнала, който беше получил от Бъч, приклекнал и готов за битка.
Което беше добър план, защото с цялото си същество усещаше, че наоколо гъмжи от лесъри.
Ви затаи дъх и предпазливо се завъртя в полукръг, като този път разчиташе на очите и ушите, а не на инстинктите си. Не се виждаше нито един убиец. Не се виждаше абсолютно нищо. Нито дори някоя колиба или ловджийска хижа.
Неочаквано Ви потръпна. Не, не беше прав. В гората имаше нещо! Някакъв чудовищен отпечатък, въплътено зло, което го караше да потръпва неспокойно.
Омега.
Тъкмо когато Ви обръщаше глава към ужасяващата концентрация, силен порив на вятъра се надигна и обрули лицето му, сякаш дори природата му казваше да не се приближава.
Проклятие! Трябваше да измъкне ченгето оттам.
Ви се втурна към мястото, откъдето долавяше присъствието на Бъч, като разпръскваше мръсния сняг с тежките си ботуши. Насреща му пълната луна грееше ярко на беззвездното небе, но злото присъствие беше толкова плътно, че той можеше да го открие и със завързани очи. А Бъч се намираше съвсем близо до този мрак.
След около петдесетина метра Ви забеляза койотите. Обикаляха около нещо на земята и ръмжаха - не от глад, а неспокойно, сякаш усещаха някаква заплаха.
Онова, което беше привлякло вниманието им, явно бе толкова колосално, че те изобщо не усетиха приближаването на Ви. За да ги прогони, той вдигна пистолета над главата си и стреля във въздуха. Койотите се разбягаха и...
... Ви се закова на място. Когато видя какво лежи на земята, усети, че не е в състояние да преглътне. Но устата му и без това беше пресъхнала.
Бъч лежеше в снега гол, смазан от бой и окървавен. Лицето му беше посиняло и подпухнало. Бедрото му беше превързано, но превръзката беше подгизнала от кръв. Но не това беше най-страшното. Навсякъде около Бъч витаеше зло, тегнеше във въздуха над него... по дяволите, той беше скверният черен отпечатък, който Ви бе усетил.
„О, Скрайб Върджин!"
Вишъс бързо се огледа наоколо, след което коленичи и нежно положи ръката с ръкавицата върху приятеля си. Проряза го остра болка, сякаш го беше ударил ток. Инстинктите му нашепваха да се маха, защото онова, което беше докоснал, трябваше да бъде избягвано на всяка цена. Зло.
- Бъч, аз съм. Бъч?
Ченгето простена и се размърда, по окървавените му черти пробяга бледо подобие на надежда, сякаш беше вдигнал лице към слънцето, но миг по-късно се стопи.
Мили Боже, не можеше да отвори очи, защото беше плакал и сълзите му бяха замръзнали.
- Не се тревожи, ченге. Аз ще...
Какво всъщност щеше да направи? Бъч умираше, но какво, по дяволите, му бяха сторили? Цялото му тяло беше пропито от мрак.
Бъч отвори уста. Дрезгавите звуци, които се откъснаха от гърлото му, може и да бяха думи, но Ви не ги разбираше.
- Ченге, не се опитвай да говориш. Аз ще се погрижа за теб... Бъч поклати глава и се размърда. С покъртителна немощ той
протегна ръце и впи пръсти в земята, мъчейки се да пропълзи в снега. Надалеч от Ви.