Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Черити решително се отскубна, вдигна лазерната пушка и я насочи към нещото.
Никой не се опита да я спре.
Този път, преди да натисне спусъка, тя настрои лазера на пълна мощност.
— Все още не мога да повярвам — каза Кент. — Виждам го със собствените си очи, обаче аз… аз просто не мога да повярвам. Това е невъзможно! — Той беше блед. Гласът му звучеше немощно като глас на прастар човек и въпреки ужаса, който изпитваше, му се струваше невъзможно да откъсне поглед от овъгленото нещо, което беше останало от Фаергал. По лицето му се стичаше кръв от рана, която беше получил при падането си върху бетонния под, но той, изглежда, изобщо не усещаше.
— Точно това казах и аз, когато видях какво всъщност беше Раул — тихо каза Скудър. Мъжете бяха го пуснали отново и беше пристъпил до Черити и Кент. Той като че ли беше единственият освен Черити, който не трябваше с всички сили да се бори за разсъдъка си.
Кент с усилие вдигна поглед към Черити. Очите му безумно пламтяха.
— Ти… ти си знаела?
Черити кимна.
— Също и Скудър — отвърна тя. — Дори той го разбра преди мен. Защо иначе ще ни трябва да разиграваме целия този театър?
— Но как така? — промърмори Кент. — Откъде…?
— Аз мога да го усетя — отвърна Черити. — Чувствам, когато някой от чуждите е близо до мен. Скудър също.
Погледът на Кент объркано се луташе между нея и Скудър.
— Какви… какви сте вие двамата? — попита той. Страхът му, изглежда, не се беше уталожил; тъкмо напротив.
— Ние не сме нищо особено — трескаво отговори тя. — Струва ми се, че всеки усеща присъствието им. Може би аз съм само малко по-чувствителна от повечето хора тук. — Тя посочи към овъгленото тяло, после към Кент. — Наблюдавах те. Преди малко, когато стоеше до него. Ти също го усети.
Кент кимна колебливо.
— Да. Обаче…
— Ти се стори маловажно, зная — прекъсна го Черити. — Скудър се чувстваше по същия начин с Раул. Инстинктивно отвращение, антипатия… Може би ние просто усещаме близостта на съвършено чужда форма на живот. — Тя сви рамене.
— Но как така точно ти го чувстваш толкова ясно?
— Може би защото не съм израснала в близост до тях — отвърна Черити. С ъгълчетата на очите си забеляза предупредителния поглед на Скудър и реагира. Можеше да бъде грешка сега да посвещават Кент. Понякога беше по-добре истината да се поднесе в малки дози. — Израсла съм в една област, където ги няма — добави тя. — Вероятно това е цялата тайна. Заместникът на Скудър беше първият жив морони, до когото се доближих на по-малко от няколко мили. След няколко години може би ще изгубя усета си.
— Означава ли това, че вероятно има още от тези същества? — попита един от останалите водачи на бунтовниците.
— Не — спокойно отговори Черити. — Не вероятно. Със сигурност. — Тя се засмя горчиво. — Бих се изненадала, ако тук не бях срещнала никого от тях.
— Но Фаергал от двайсет години е с нас! — запротестира водачът на бунтовниците. — Аз го познавам, откакто се е родил! Това е напълно невъзможно!
— Може би по-късно са го подменили — предположи Скудър.
— Но ако са знаели за нас, защо тогава не са ни избили? — изсумтя Кент.
— Защо да го правят? — попита Скудър. — Враг, който е известен, вече не е опасен. — Той се засмя съвсем тихо, посочи изгорялата мърша, а после и бунтовниците. — Те са ви оставили малко да си поиграете на война и между другото вероятно са били съвсем сигурни, че няма други истински бунтовници освен вас.
Никой не отговори, а Черити също се съмняваше, че освен Кент някой друг от мъжете действително беше разбрал какво искаше да каже Скудър. Шокът беше все още много силен.
Черити хвърли бърз предупредителен поглед към Скудър да не прекалява и отиде до разкъсаната обвивка на Фаергал. Искаше да я докосне, но не можеше. Макар че с всички сили се опитваше да си обясни, че това, което виждаше, не е нищо друго освен техника, съвършена мимикрия на компютъра, гледката предизвикваше в нея толкова непреодолимо отвращение, че тя дори не можа да намери сили да протегне ръка.
Помоли един от пазачите за ножа му. Той й го даде и с острието му Черити обърна напуканата човешка маска, докато Скудър, Кент и останалите бавно започнаха да се скупчват около нея.