Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Докато той приказваше, Елвира седеше до градинската маса на няколко крачки от изтегнатото тяло на Уили. Щеше й се да не бе пропуснала да си сложи шапка срещу слънцето, фризьорът в „Сасун“ я беше предупредил да внимава слънцето да не огрява много косата й. „Сега има такъв хубав ръждив оттенък, мисис Миън. Нали не искаме да се появят онези грозни жълти кичури?“
По време на възстановяването си след опита да я убият на минералните извори Елвира беше възвърнала всичките килограми, за които бе платила три хиляди долара да ги смъкне, и отново носеше удобния размер някъде между 14-и и 16-и номер. Но Уили непрекъснато повтаряше, че когато обвие ръце около нея, усеща как държи в прегръдките си жена, а не някое от ония умрели от глад зомбита в модните списания, които Елвира толкова обичаше да разглежда.
След като четиридесет години бе слушала с обич забележките на Уили, Елвира свикна да ги чува с едното ухо и да ги пропуска през другото. Сега с поглед, отправен към успокояващата гледка на къщичките, накацали върху покрития с трева и пясък бряг, който служеше като преградна стена към морето, и после нататък, към блестящата синьо-зелена вода и каменистата крайбрежна ивица, тя бе изпълнена с тревожното усещане, че Уили можеше и да излезе прав. Колкото и красив да беше Кейп Код и макар отдавна да бе мечтала да го посети, можеше да не намери заслужаваща вниманието история за редактора си Чарли Евънс.
Преди две години Чарли беше изпратил репортер на „Ню Йорк Глоуб“ да интервюира Миънови за това как се чувства човек, спечелил четиридесет милиона долара. Какво възнамеряваха да правят с тях? Елвира беше чистачка. Уили — водопроводчик. Щяха ли да продължат да работят като такива?
Елвира беше казала недвусмислено на репортера, че не е толкова загубена и следващия път, когато пипне метла, това ще е, за да се облече като вещица за карнавала в „Найтс ъф Къламбъс“. После беше съставила списък на всички неща, които искаше да направи, а първото от тях бе да посети Сайпръс Пойнт Спа, където възнамеряваше да се сприятели със знаменитостите, за които бе чела през целия си живот.
Това беше накарало Чарли Евънс да я помоли да напише статия за „Глоуб“ за престоя си на минералните извори. Той й даде брошка слънце със скрит микрофон, така че да може да записва впечатленията си от хората, с които разговаря, и да си пуска записа, докато съчинява статията.
Мисълта за брошката накара Елвира подсъзнателно да се усмихне.
Както казваше Уили, в Сайпръс Пойнт бе нагазила в мътни води. Бе подушила какво става в действителност и едва не я убиха заради това. Но същевременно беше толкова вълнуващо и сега тя се оказа голяма приятелка с всички на минералните бани и можеше да гостува там всяка година. А благодарение на помощта й при разкриването на убийството на кораба миналата година имаха покана да отидат безплатно до Аляска по всяко време, когато пожелаят.
Кейп Код беше красив, но Елвира смътно подозираше, че Уили можеше да излезе прав — да се окаже, че това е една съвсем обикновена ваканция, в която няма добър материал за „Глоуб“.
Точно в този момент хвърли поглед към живия плет в десния край на градината и видя млада жена със сериозно изражение да стои до парапета на съседната веранда и да гледа към залива.
Имаше нещо в начина, по който ръцете й се бяха вкопчили в парапета: напрежение, помисли си Елвира. Направо ще се пръсне от напрежение. Имаше и нещо в начина, по който момичето обърна глава, погледна право в очите на Елвира и после се извърна. Тя дори не ме забеляза, реши Елвира. Разстоянието от 16–20 метра между тях не й попречи да си даде сметка, че от това същество се излъчваха болка и отчаяние.
Очевидно бе време да провери дали не може да помогне.
— Мисля, че ще ида да се представя на съседката ни — предупреди тя Уили. — Нещо я притеснява. — Слезе по стъпалата и се приближи до живия плет. — Здравейте — рече тя с най-дружелюбния си глас. — Видях ви да пристигате с колата. Тук сме от два часа, така че май сме от новодошлите. Аз съм Елвира Миън.
Момичето се обърна и Елвира веднага се изпълни със съчувствие. Имаше вид на болно — мъртвешки цвят на лицето и отпуснати, нетренирани мускули на ръцете и краката.
— Не искам да бъда груба, но дойдох тук, за да остана сама, а не за да си бъбря със съседите — промърмори тихо. — Извинете ме, моля ви.
Това вероятно щеше да е краят, мислеше си по-късно Елвира, но когато момичето се завъртя на токове, то се спъна в една табуретка и се стовари тромаво на верандата. Елвира се втурна да й помогне да се изправи, отказа да я остави да влезе в къщата си сама и чувствайки се отговорна за инцидента, постави торбичка с лед върху бързо подуващата се китка. Докато се увери, че китката е само навехната и приготви чаша чай, Елвира беше научила, че момичето се казва Синтия Роджърс и е учителка от Илинойс. Тази информация отекна като тътен в ушите на Елвира, защото, както каза на Уили, когато се върна в къщата час по-късно, десет минути й били напълно достатъчни, за да разпознае съседката им.