Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Уигинс изстена и очите му се отвориха.
Халил доближи лице до неговото.
— Аз съм, господин Уигинс. Асад Халил, когото очаквате вече три години.
Уигинс впери поглед в него, но не каза нищо. Халил доближи уста до ухото му и прошепна:
— Вие, или може би някой от покойните ви другари от ескадрилата, убихте майка ми, братята ми и сестрите ми. Така че знаете защо съм тук.
Отдръпна се и погледна жертвата си. Уигинс гледаше право напред, по бузите му се стичаха сълзи.
— А, виждам, че съжалявате за стореното — рече Халил. — Или може би просто изпитвате физическа болка. Но със сигурност никога не сте изпитвали духовната болка, която нося в себе си, още от момче. И, разбира се, никога не сте изпитвали физическата болка на срутваща се върху вас къща, която изстисква живота от тялото ви.
Устните на Уигинс се размърдаха, но се чу само тих стон, който премина в скимтене.
Халил виждаше, че мъжът е на път отново да изгуби съзнание, така че го зашлеви и заговори по-високо.
— Чуй ме! Измъкна ми се веднъж, но сега съм ти замислил много неприятна смърт и трябва да си буден за нея.
Уигинс стисна очи, устните му затрепериха.
Халил се пресегна и извади от сака касапския трион. Вдигна го пред лицето на Уигинс и отново го зашлеви.
Уигинс отвори очи и загледа неразбиращо триона. После разбра. Очите му се разшириха, челюстта му увисна и той успя да изплаче:
— Не…
Халил натика носна кърпа дълбоко в отворената му уста.
— Да. Касапски трион. Ти си животно, а аз съм твоят касапин.
Уигинс се опита да се съпротивлява, започна да върти глава, но Халил го сграбчи за косата и опря зъбите на триона отляво на врата му.
Уигинс нададе приглушен от носната кърпа писък.
Халил бавно и търпеливо почна да реже плът и мускули. Приглушените писъци продължиха.
Кръвта течеше все по-силно, пропи бялата риза на Уигинс и започна да се събира на локва на пода. Движенията и писъците ставаха все по-слаби, макар Халил да знаеше, че жертвата му все още изпитва чиста болка и ужас, че й режат главата.
Режеше откъм задната част на врата, за да не прекъсне сънната артерия или югуларната вена, което щеше да убие Уигинс прекалено бързо. Усети как зъбите на триона застъргаха по прешлените. За съжаление, нямаше начин да направи още срезове, които да причинят болка, но не и смърт.
Вече го беше правил това — в Афганистан, където един боец от талибаните го запозна с по-фините моменти на обезглавяването. Жертвата бе западен работник, а използваният инструмент беше голям афгански нож, с който Халил определено имаше трудности, особено с прекъсването на прешлените. С триона беше много по-лесно и съответно по-приятно — но не и за Уигинс, разбира се.
Дръпна главата на Уигинс назад за косата и го погледна. Лицето му бе бяло като тебешир, а очите, макар и отворени, изглеждаха мътни и безжизнени.
Вече не можеше да получи повече удоволствие от това, така че започна да реже бързо. Прекъсна най-напред лявата сънна артерия и югуларната вена. Дланите и ръцете му до лактите се оплискаха в кръв. После преряза трахеята, дясната сънна артерия и вената, докато главата не остана да се крепи за тялото единствено на шийните прешлени. Колкото и странно да бе, сърцето на Уигинс продължаваше да изпомпва кръв, но и това скоро приключи.
Халил дръпна главата за косата, преряза прешлените и я отдели от тялото.
Задържа я за косата и се загледа в лицето на Уигинс, което се поклащаше леко от една страна на друга.
— Вече сте в ада, господин Уигинс, а моето семейство се радва в рая.
Захвърли триона, изправи се и внимателно постави главата на Уигинс в скута му. После взе щангата и я заби във врата му, докато не стигна до средата на тялото.
Излезе от самолета и затвори вратата. После се погрижи да довърши работата на Уигинс — постави клиновете под другото колело, така че самолетът да не се набива на очи.
Ако информацията му бе вярна, машината щеше да остане тук до неделя вечерта, когато господин Чип Уигинс, който бе ерген и живееше сам, трябваше да се яви отново за редовните си полети. Господин Уигинс щеше да закъснее (или може би да подрани, тъй като изобщо не беше оставял самолета), а когато го откриеха, той, Асад Халил, щеше да е прекосил континента — и да е зачеркнал още имена от списъка си, преди някой да разбере, че се е завърнал в Америка.