Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Блейс, какво правиш тук? Къде си тръгнал?
— Джошуа — едва отговори Блейс, не откъсвайки очи от вратата. — Отивам при Джошуа. — Той се опита да се отскубне, но Хенри успя да го удържи.
— Не! Не може! — гласът му внезапно омекна. — Джошуа няма да иска да те види сега. Отивай да си лягаш.
Блейс го погледна. Чичо му и изглеждаше суров и сдържан, както винаги, но лицето му си беше съвсем човешко, а не лице на някакво чудовище.
— Вие… — Блейс не намираше думи, с които да изрази бушуващите в него чувства.
— Аз съм само оръдие в Неговите ръце — каза Хенри с необикновено мек и смирен глас. Той леко подбутна Блейс към вратата на спалнята. — А сега върви да спиш.
Блейс се затътри обратно в спалнята си и отново си легна. Зави се презглава с одеялото, надявайки се да се скрие от всичко, което го заобикаляше. И най-накрая спасителния сън дойде.
Глава 7
Настъпи утрото и то по нищо друго не се отличаваше от всяко друго утро, прекарано от Блейс в дома на Хенри. Наистина, доста време му отне да се събуди и Уил едва ли не насила го измъкна от кревата.
Разсънил се най-накрая, Блейс видя, че братята се готвят да излизат. Той се облече и побърза да отиде в голямата стая, за да запали печката с все още тлеещите от вечерта в нея въгленчета. След това наля кафето — така наричаха тук тъмната течност, която той вкуси за пръв път в деня на пристигането си.
После сложи да се грее вода, необходима за приготвянето на кашата от смляно местно зърно, приличащо на овес. Както и кафето, вкусът й отначало му се струваше странен, но след време глада и навика си казаха думата.
След двадесет минути закуската беше готова и всички седнаха на масата. Беше тихо, както винаги. Блейс хвърляше от време на време по някой поглед към Джошуа, но той си изглеждаше както обикновено. Това, което му се беше случило вчера, по никакъв начин не му се беше отразило — поне външно.
— Джошуа — отмести празната паница Хенри, — мисля, че първата ти работа за днес ще бъде да оправиш оградата.
— Да, татко — преглътна Джошуа последната си лъжица каша. — Оправих я — още вчера вечерта.
— Добре. — Хенри погледна към Блейс. — Блейс, след като свършиш с чистенето, ще ме придружиш до магазина. Необходимо е собственикът да знае кой си, а и ти трябва да го познаваш, в случай, че ми се наложи да те изпратя да купиш нещо.
Той се надигна от масата, и с него и всички останали — закуската беше свършила.
Хенри и момчетата излязоха. Блейс събра чиниите и чашките от масата и почна да ги мие. Вече се справяше доста ловко, и на Хенри не му се наложи да го чака много дълго.
Чичото стоеше на двора, до впрегнатите кози, и внимателно разглеждаше копитцата им. Когато Блейс се появи, Хенри обясни:
— Те се чувстват най-добре, ако ходят по селски пътища, с добре утъпкана почва, запомни това. Нали си нямат подкови, не са като конете на Старата Земя. Така… качвай се и да тръгваме.
След около половин час те пристигнаха и спряха пред неголямо магазинче. Вътре, според Блейс, беше голяма теснотия — целия магазин беше натъпкан с какви ли не различни неща. Джошуа му беше казал, че тук едновременно се купува и продава.
— Яков Брадър — обърна се към собственика на магазина Хенри, — това е племенникът ми, който сега живее при нас. Името му е Блейс Аренс. Блейс, това е мистър Брадър.
— За мен е чест да се запозная с вас, сър — отговори Блейс.
Тъмнокосият, нисък и пълен Брадър учудено отвърна:
— На мен също ми е много приятно да се запознаем, Блейс, но няма защо да намесваме нечия чест в това — според мен, това е напълно излишно.
— Мисля, че вече говорихме за това, Блейс — рязко се намеси Хенри. — Ние не говорим така — няма нужда от официалности.
— Прости ми, Боже — побърза да реагира Блейс. — Забравих, чичо. Няма да се повтори.
Но той видя как Брадър едва сдържа усмивката си, и разбра, че собственикът на магазинчето не го възприема като член на общността, към която принадлежаха той самият, и семейството на Хенри.
Тогава Блейс се наведе към чичо си и тихо му заговори, давайки да се разбере, че това, което казваше, е предназначено само за неговите уши.
— Чичо, а как мистър Брадър съумява да проследи всичко, което се случва в магазина му?
Хенри бавно се завъртя към него и тъмните му очи опасно проблеснаха.
— Блейс — гласът му беше леден, — винаги трябва да говориш само истината!
По някакъв начин, явно по интонацията, той беше отгатнал подтекста на въпроса, зададен от момчето. Но Брадър отново се ухили и на Блейс му олекна.