Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Той замълча, и Блейс забеляза, че и двете момчета го слушат, затаили дъх.
— Затова… — Хенри отново погледна Блейс и продължи с неочаквано мек глас. — Ти, разбира се, поговори с Учителя. Откакто си тук, минаха вече три църковни служби, а ние нито веднъж не сме те взимали с нас. Така че поговори с Грег и реши какво искаш за себе си. Каквото и да е решението ти, знай, че то ни на йота няма да промени отношението ни към теб.
Той отново млъкна за момент, а после продължи.
— Той се казва Алберт Грег, къщата му се намира близо до пътя, който минава покрай нашата ферма — уточни той. — Сега вече е късно, но утре, след обяда Уил ще поеме чистенето, а ти можеш да отидеш да се срещнеш с него. Той винаги си е в къщи, а ако го няма, то на вратата му винаги има бележка с указания къде се намира. Да, може би наистина трябва да поблагодариш на Бога, Блейс, за тази своя идея.
Глава 8
На следващия ден след обяда, Блейс, по ирония на съдбата, тръгна да се срещне с Учителя точно по пътя, по който се отиваше в Екюмени. Беше спряло да вали преди няколко дена, времето беше горещо и калта постепенно изсъхна. Лятото изглежда започваше.
— Няма как да се объркаш — обясняваше му Уил, — това е една такава мъничка кафява къща точно до църквата. Наоколо няма дървета, и дори да я пропуснеш, то църквата няма как да не я видиш, защото върхът й се издига над върховете на дърветата.
Блейс вървеше по пътя и обмисляше въпросите, които се канеше да зададе на Учителя. Той никога не се бе чувствал толкова объркан. Всички хора, които познаваше досега, мъже и жени, се подчиняваха на определени правила на поведение, възникнали при съвсем други условия на живот. Тук правилата бяха съвсем различни. Освен това, отдавна му беше ясно — хората не трябваше да разберат, че Блейс ги използва, за да постигне целите си. Трябваше да бъде много внимателен.
Църковната кула се показа, а скоро Блейс видя и самата църква, а после и малката кафява къщурка до нея. Той свърна от пътя и тръгна натам.
На почукването му не отговори никой, но понеже на вратата нямаше бележка, Блейс почука отново, но малко по-силно. Този път дочу тътрещи се стъпки, и вратата се отвори. Пред Блейс стоеше дребен човек, по-нисък дори и от него. Той погледна момчето и се усмихна.
— А-а, ти трябва да си новият племенник на Хенри. Влизай.
Той се отмести, пускайки го да мине, и Блейс пристъпи в малко, тъмно антре. След антрето човечецът зави наляво, и те се озоваха в миниатюрен хол. Блейс забеляза, че той беше не просто нисък, а силно, почти надве прегърбен и за да може да вижда събеседника си при разговор, трябваше силно да отмята главата си назад.
В хола стопанинът се настани в едно от креслата, пригодено специално за него и като се намести, вече можеше да гледа Блейс право в очите. Човекът с жест показа на Блейс съседното кресло. То беше меко и удобно, но твърде прашно. За няколкото дена, прекарани в къщата на Хенри, Блейс беше станал невъобразим чистник. Сега веднага забеляза, че цялата тази къща не само е мръсна и запусната, но дори и самият й собственик излъчва неприятна миризма.
— И така, ти дойде да ме посетиш — каза той. — Аз съм Алберт Грег. Енориашите обикновено ми викат Грег — разбира се, извън църквата. А в църквата ми казват „Учителю“. Ако около нас има възрастни — и той намигна, — ще се наложи и ти да ми казваш „Учителю“. Но понеже сега сме само двамата, викай ми просто Грег. Не се впечатлявай от вида ми — от артрита е. Да, знам, че за тази болест има лек, но лечението струва повече пари, отколкото можем да си позволим. Е, а ти си Блейс Аренс, нали?
— Да, Учителю, тоест… Грег — каза Блейс.
Той не очакваше да се сблъска с човек като този. Мислеше си, че ще се срещне с някой, като Хенри — прям, решителен и безкомпромисен. Седящото пред него човече, поне на пръв поглед едва ли притежаваше и едно от горните качества, но независимо от това именно той беше главата на местната църква. Блейс беше озадачен.
— Искаш ли кафе? — предложи Грег. — Току-що сварих. Кафеникът е в кухнята, но можеш да го сервираш и тук. Бих те помолил да сипеш и на мен, защото ми е малко трудно да се справя сам.
— Не, благодаря ви, Грег, току-що обядвах.
— Може би не само това те спира — усмихна се Грег. — Сигурно още не си свикнал с вкуса на това, което тук пият вместо кафе. А какво те води при мен?
— Дойдох да ме посъветвате и поучите. — Блейс се бе подготвил предварително. — Искам да се запозная основно с вашата вяра и да ме въведете в правилата на вашата църква — смятам да стана неин член.