Разрушителят на светове

Но будният ум на Блейс не спираше да търси отговора. Тук явно съществуваха някакви норми на поведение, но беше немислимо да пита за тях Хенри, а Джошуа беше толкова дълбоко потънал във вярата си, че просто не можеше да иска от него да му обяснява неща, които братовчед му смяташе за дадености — като силата на тежестта или наличието на кислород във въздуха. По едно време Блейс реши да попита Уил. Но се отказа, защото си спомни как се уплаши малкия по време на наказанието на Джошуа, пък и Уил беше твърде малък и твърде религиозен, за да има някаква полза от нега.

Що се касаеше до нормите на поведение, по пътя за обора изведнъж му просветна.

— А кой е… — Блейс се запъна, търсейки думата — много рядко му се случваше, но проклет да е, ако можеше да се сети как хората казват на най-главния в религиозната им общност! — Кой е пасторът във вашата църква?

— Пастор ли? — Джошуа учудено се завъртя към него, забравяйки за козите, които гонеше към вратата на обора.

— Да, този, който води службите — поясни Блейс. Той се колебаеше дали да не каже „свещеник“, но инстинктивно се отказа. — Кой е най-важният във вашата църква?

— А, ти навярно имаш предвид Учителя — каза Джошуа. — Той живее на две мили оттук, в къщата, която се намира леко вдясно от църквата. Казва се Грег, по принцип това не е името му — то е твърде дълго и понеже никой от нас така и не се научи да го произнася правилно, просто го наричаме Грег.

— Ясно. — Блейс кимна. Те прибраха козите в обора и провериха дали всяка е застанала на мястото си.

След вечеря Блейс попита Хенри.

— Чичо, не мислите ли, че трябва да поговоря с Учителя от вашата църква?

Хенри остави лъжицата и погледна Блейс, а очите му яростно горяха.

— Аз също съм член на църквата и също принадлежа на Господ. Какви са тези въпроси, на които аз не бих могъл да отговоря?

Блейс моментално съобрази.

— Аз просто искам да се запозная с всичко, свързано с вашата църква.

Лицето на Хенри постепенно доби обичайния си вид.

— Е, щом наистина искаш да узнаеш всичко за църквата, може би наистина е по-добре да поговориш с Учителя. Разбира се, моите синове са чували всичко това и преди, но няма да им навреди да го чуят още веднъж…

Джошуа и Уил оставиха лъжиците си на масата.

— Вече казах, че аз принадлежа на Бога. Но има прекалено много хора, дори и сред членовете на нашата църква, които ходят къде ли не и проповядват като мисионери, стремейки се да привлекат хора от другите църкви. Аз никога не съм го правил и не смятам да го правя, защото не ми е нужно — нужен ми е само Бог. Не ми трябват други братя по вяра, които да ме поддържат. Дори само аз да остана от моята вяра, това няма да ме промени, и не би трябвало да промени никой мъж или жена, които спазват Неговите закони.

Той се спря и обгърна с поглед Джошуа и Уил.

— Децата се нуждаят от съвети и напътствия по пътя си към Бога, — продължи той. — Но когато синовете ми станат мъже, аз ще им дам възможност сами да направят избора си. Ако изберат друга църква, а не моята, ще ми бъде досадно и неприятно, но ще уважа решението им. Защото Бог е вездесъщ, всемогъщ и не му трябва подкрепата ни. Тези, които вярват, ще го намерят навсякъде, където го потърсят. А тези, които нямат в сърцето си вяра, ги очаква живот без Господа, Бога Наш.