Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Трябва да напишете имената на козите най-отгоре на листа, а най-отляво, в колонка — датите. После ще нанасяте количеството мляко, което дава ежедневно всяка коза, и накрая на годината ще теглите чертата. Така ще получите ясна представа за козите си.
— Да. — Хенри продължаваше да гледа листчетата хартия. — Ще проверя и това в библиотеката. Оказва се, че можеш да ми бъдеш много полезен, Блейс. Благодаря на Господа за помощта ти.
— Аз трябва да му благодаря, чичо, за това, че мислите, че мога да съм ви от полза — отреагира в отговор Блейс.
Хенри го погледна, и момчето забеляза на лицето на чичо си една от редките му, сдържани усмивки.
— Е, добре, стига за това — рязко прекъсна разговора Хенри. — Днес Уил прибра масата след обяда, но понеже ти тръгна рано, а се върна едва преди малко, остана много несвършена работа. Така че се хващай на работа.
— Да, чичо. — Блейс се запъти към шкафчето, където държаха принадлежностите за чистене.
— Но ако искаш, първо можеш да подредиш покупките си — разреши великодушно Хенри.
Блейс разопакова пакетите, прехвърли дрехите в сандъчето под леглото си и се зачуди какво да прави с празните кутии. Накрая ги изнесе на двора и ги остави под навеса. После се върна в къщата и се зае с чистенето. Беше свикнал вече с това и не му тежеше. След това приготви вечерята и по обичайното време всички се събраха на масата.
Като приключиха, Хенри даде разпорежданията си.
— Уил, тъй като ти почисти на обяд, сега си свободен. Можеш да си легнеш по-рано или да правиш каквото си щеш, но мен ако питаш, по-добре си лягай. Блейс, ти също си лягай, като раздигнеш масата и почистиш. А ти, Джошуа, след молитвата — в моята стая.
Отивайки към стаята си, Блейс забеляза, че Хенри свали от пирона на стената дългия, тънък ремък и го взе със себе си. Тази постъпка силно учуди Блейс. За какво ли му беше ремъка на Хенри? Нали никой нямаше да заминава, а обикновено с точно такъв ремък обвързваха куфар или друг багаж при пътуване. Това беше странно и неясно.
Докато оправяше масата след вечеря и миеше чиниите, Блейс забрави за ремъка. Той си свърши бързо работата и се запъти към спалнята.
Когато влезе вътре, Уил все още беше на колене — явно тази вечер братовчед му се бе молил по-дълго от обикновено. Но когато Блейс влезе, Уил скочи на крака, покатери се на кревата си, който беше над този на брат му, набързо се съблече и, завивайки се с одеялото, се обърна с лице към стената. Даже не погледна Блейс.
Донякъде учуден от поведението на братовчед си, Блейс също се съблече и си легна. След първите няколко дена, когато го будеха на разсъмване, той свикна да си ляга вечер по-рано, за да може да се наспи като хората. Криейки се зад одеялото, той надзърна към Уил и видя, че той е заврял глава под възглавницата.
Тъй като от малък бе свикнал да не рови в чуждите тайни, а спокойно да изчака те да намерят обяснение, Блейс реши, че странното държане на Уил може да се дължи просто на умора, и се обърна и той към стената. Тя разделяше стаята им от тази на Хенри.
Така изминаха няколко секунди, и изведнъж той чу гласове, идващи от стаята на чичо му, но не можеше да разбере нищо — не различаваше думите. После настъпи тишина и той вече заспиваше, когато внезапно се разнесе странен звук. Настъпи пауза, после звукът отново се повтори. Нова пауза, и отново този неразбираем, странен звук… И изведнъж Блейс ясно дочу плача на Джошуа…
Обзе го ужас, сякаш го поляха с ледена вода. Блейс разбра, че Джошуа плаче, защото го боли, а странния, ритмично повтарящ се звук — това бяха ударите на кожения ремък, впиващ се в тялото му.
Блейс погледна към Уил. Момчето не само бе скрило глава под възглавницата, но и я притискаше с двете си ръце към ушите си. Блейс, треперейки като лист, също се сви на топка, вдигна възглавницата си и последва примера на братовчед си. Но звуците все още го преследваха. Колкото и да се мъчеше, Блейс не можеше да изтрие от мислите си картината на наказанието. Той изпитваше неистов страх — никога не би могъл да издържи такова нещо. Никога!
Накрая звука от ударите спря. Вече не се чуваше плющенето на ремъка, а плачът на Джошуа постепенно стихна. Блейс все още лежеше и се тресеше от страх, но същевременно изпитваше и някакво неистово, зловещо любопитство.
Той се спомни за Джошуа и реши, че трябва веднага да иде при него. Още сега.
Все още треперейки, Блейс стана от леглото. В стаята вече беше станало доста студено, и той наметна ризата си върху пижамата. Уил си лежеше неподвижно, обърнат към стената, и с глава под възглавницата.
Блейс влезе в голямата стая и се натъкна на Хенри. Ремъкът вече го нямаше, а чичо му изглеждаше по абсолютно същия начин, като всеки друг път. Без да се замисли, Блейс се хвърли към вратата на чичовата си стая, но чичо му го задържа за рамото.