Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Ти пък, Хенри, малкият е напълно прав — каза Брадър. — Имаш много съобразителен племенник. В интерес на истината, никак не е лесно да държиш такъв магазин.
Блейс си отдъхна. Засега всичко се размина благополучно, но снощния ужасен страх отново го обзе. Чичо му си оставаше недостижим и неконтролируем. Блейс реши, че на всяка цена трябва да си изясни за какво може да говори с него, и за какво — не. Както например току-що стана ясно, че познатият и привичен за Блейс начин на вежливо общуване може да провокира у чичото желание да се хване за ремъка.
„Да-а, Хенри ставаше опасен. Но все трябва да има някакъв начин, трябваше да стигна до сърцето му“, успокояваше се Блейс. Може би трябва да поговори с Джошуа, сигурно той ще му помогне. Но нещо го спираше да се сближи толкова много с братовчед си. Блейс не си представяше как щеше да се чувства той самият в резултат от едно такова отношение, а от друга страна, можеше само да гадае, как се чувства братовчед му след наказанието.
Хенри бързо се оправи с покупко-продажбата. Той връчи на магазинера няколко пити кашкавал, купи булгур и здравата поспори за цената на фунт пирони, тъй като сега те бяха малко по-скъпи, отколкото при последното му идване в магазина. В края на краищата успя да ги спазари на старата цена, но Брадър унило заяви, че следващия път все пак на Хенри ще му се наложи да плати повече.
Блейс и Хенри тръгнаха да се връщат. През целия път чичо му мълча, улисан в мислите си. Това напълно устройваше Блейс — по две причини: след като Хенри не искаше да разговарят, значи, и вероятността Блейс да му отговори нещо не както трябва и да получи поредната си порция мъмрене, ако те не разговаряха беше нулева. Освен това, Блейс имаше нужда от време, за да измисли как да продължи да живее с човек, който е способен да го пребие като куче. Засега обаче не му хрумваше как да избегне подобно нещо.
Обядът мина както обикновено. Блейс отново се вглеждаше от време на време в Джошуа, но не успя да забележи никаква промяна. Както винаги Джошуа беше дружелюбен и отзивчив и говореше с обичайния си тих, сдържан глас. Сякаш случилото се не бе докоснало нищо в него. Това Блейс не можеше да проумее. Трябваше да разбере защо, и само Джошуа можеше да му обясни всичко. Накрая той събра смелост и попита Хенри.
— Чичо, аз установих, че знам много малко за козите. След като почистя тук, може ли да отида и да помогна на Джошуа?
Хенри се обърна с лице към Блейс:
— Това е една съвсем разумна молба, Блейс — каза той. — Разбира се, разрешавам ти. Джошуа…
— Да, татко? — отзова се Джошуа, вдигайки глава от паницата си.
— Нека Блейс дойде с теб, а после ти ще ми разкажеш какво е успял да схване и ще може ли по-нататък и той да се грижи за козите.
— Добре, татко — кимна Джошуа.
Същия ден, привечер, Джошуа вече беше завел Блейс в кошарата при козите и изпълняваше съвсем стриктно заръката на баща си — подробно и със сериозен глас разказваше на Блейс всичко за козите. Голяма част от нещата Блейс чуваше за първи път, но независимо от това се стремеше да запомни всичко най-старателно. Накрая Джошуа млъкна и погледна братовчед си.
— Ти като че ли искаш да ме попиташ и нещо друго? Поне на мен така ми изглежда. Хайде, давай. С радост ще ти разкажа всичко, което знам. Какво те интересува?
На Блейс му се струваше, че е стъпил на ръба на пропаст. Но целият му досегашен опит с другите хора му нашепваше, че веднъж започнал, не трябва да спираш, и той отговори.
— Ами, да, но… — той се поколеба. — Ти добре ли си?
Джошуа се стъписа.
— Дали съм добре? — повтори той. — Разбира се, че съм добре. Повече от половин година не съм се разболявал от нищо, а миналата зима, когато ме болеше корема, сигурно ще е било, защото съм ял нещо развалено. Всички се чудехме как е станало, защото на Уил и татко нищо им нямаше. Защо мислиш, че с мен нещо не е наред?
Джошуа говореше открито, учудването му беше искрено. Блейс установи, че в момента не намираше думи, за да му обясни по-добре. Той се поколеба, но опита пак.
— Имам предвид… Ами, това снощи… — започна той, и така и не можа да продължи и млъкна, притеснен.
— А! Ти имаш предвид, дето татко ме наказа заради козата? — Джошуа сви рамене. — Ама ти наистина ли се притесняваш за мен? А бе ти къде си живял досега? Трябва да е на някое много странно място, щом се учудваш на такива дребни работи. Голяма работа — просто ме набиха, и толкоз!
— Но… — Блейс отново се мъчеше с думите. — Аз не разбирам защо баща ти обвини само теб за всичко. На мен ми се струва, че това беше просто нещастен случай, не е ли така?