Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Влизайки през вратата, Дахно трябваше да се понаведе, за да не се удари в горния й праг, а когато се изправи, на момчето му се стори, че главата на този млад гигант почти опира в тавана. Беше облечен в делови костюм от мек черен плат, на краката му лъщяха високи, също черни ботуши, малко позацапани от пръски кал. Стоейки изправен, той сякаш надвисваше над всички, изпълнил по-голямата част от стаята. Иначе Дахно си изглеждаше като съвсем нормален, добре охранен мъж със среден ръст, но увеличен един път и половина. Под шапката от гъсти и тъмни къдрици се показваше кръгло и приветливо лице. Топла и весела усмивка приветства семейството на Хенри.
— Надявам се, че не съм попречил на обяда ви — прозвуча приятен баритон.
— Не, разбира се — студено се усмихна Хенри. — Но ти знаеш нашите обичаи. Ще се наложи да почакаш, защото още не сме свършили.
— Какво пък, ще почакам… — вдигна ръце Дахно. — Впрочем, донесъл съм ти някои части за мотора.
— Благодаря на Бога за добрината ти — вежливо-официално му отвърна Хенри. — Ако искаш да седнеш, столът ти е там, в ъгъла.
Блейс винаги се бе учудвал от размерите на този стол, и досега си мислеше, че сигурно Хенри го използва само в някакви особени случаи.
— Благодаря, но предпочитам да постоя — отказа се от поканата Дахно. Появата му решително ускори края на обяда. Дори външно невъзмутимият Хенри се нахрани по-бързо отколкото всякога.
— Аз най-вече дойдох да се срещна с брат си — и Дахно погледна Блейс.
— Тъй ли? — Хенри най-накрая остави лъжицата до празната си чиния. — Щом е така, Блейс, ти си свободен — вместо теб ще прибере братовчед ти Уил.
Блейс все още не можеше да откъсне поглед от по-големия си брат.
— Блейс — повтори, вече дразнейки се, чичо му. — Свободен си. Брат ти те чака.
Блейс стана от масата. Приближавайки се към Дахно, той усещаше как с всяка крачка се смалява.
— Хайде, братленце. — Дахно се обърна и отвори вратата. Блейс го последва.
— Да се поразходим малко — каза Дахно.
Те заобиколиха един съвсем нов, бял оувъркар. После завиха покрай обора, и чак когато вече не можеха да ги видят от къщата, Дахно спря и се обърна към Блейс. Няколко дълги мига той го гледаше, усмивката му ставаше все по-широка и по-широка, докато изведнъж се разсмя силно, от сърце.
— Така си и знаех, че тя ще те прати тук — възкликна той.
Внезапно Дахно замахна и с опакото на тежката си ръка удари Блейс. Втрещеният Блейс се просна на земята и цяла минута не можа да стане. Главата му се пръскаше от болки.
— Хайде, ставай — Дахно протегна ръка и му помогна да си стъпи на краката.
Блейс още не бе дошъл на себе си след удара, и затова не можа да обмисли, както обикновено, думите си.
— Защо го направи?
Дахно се разсмя.
— За да се научиш, братле, за да си наясно. Трябва да знаеш, че си голям късметлия с такъв брат като мен. И ако наистина искаш да бъдеш щастлив, трябва да знаеш какво да очакваш от мен.
Болките в главата му поутихнаха, и Блейс вече беше в състояние да се съсредоточи и да мисли повече или по-малко ясно.
— Във всеки случай, това-онова вече знам — озъби се той.
— О, я виж ти, братлето имало зъбки — усмихна се Дахно. — Но това са само млечните ти зъбки, малкия. Хич не си и помисляй да ме плашиш с тях, няма да стане. Реших да те взема оттук. И запомни добре: аз въобще не съм този вечно усмихнат младеж, за който ме мислят всички.
— Ти си копие на майка ни — каза Блейс.
— Правилно. Бързо схващаш, даже по-бързо, отколкото предполагах! — кимна Дахно. — Да, така е. Приличаме си и по още нещо с нея. В живота винаги сме вървели по своя път. И щом аз казвам, че ти и аз ще вървим по един и същи път, най-добре това да ти стане ясно още сега, в началото. Разбра ли?
— Да. — Блейс предпазливо опипа главата си. — Всичко разбрах.
— Добре тогава — произнесе Дахно. — Това, с което си се сблъскал тук, са пълни глупости — не представлява нищо пред онова, което аз мога да направя за теб, ако се наложи. Моите възможности са безгранични. Аз и ти, заедно, рамо до рамо, здраво ще поработим, братленце. Но първо трябва да приключа с някои неотложни неща, а дотогава, мисля, че нищо няма да ти стане, ако поживееш известно време тук, във фермата на чичо ни.
През това време главата на Блейс окончателно се проясни, и той осъзна, че всичко, което брат му каза за себе си, е вярно. Този човек беше от малкото, които Блейс не можеше да манипулира, е, поне засега не можеше. Но стария трик с детинското държане можеше пък да мине…
— А какво смяташ да правиш с мен?
Дахно не отговори веднага. Известно време той се взираше в Блейс, като че ли наистина се чудеше какво да го прави — даже усмивката му изчезна.