Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Да ти дам наставления ли? — очите на Грег бяха като бургии. — Първо, в нашата църква няма никакви правила, а освен това, ако си мислиш да ме впечатлиш с търсенето на наставник, няма да успееш — но трябва да ти се зачете, дето сам дойде при мене. А може би… да не би Хенри да те е пратил?
— Не, не — отговори Блейс. — Аз сам реших да се срещна с вас и да ви задам няколко въпроса.
— Добре — каза Грег, потъвайки още по-дълбоко в креслото си. — Това вече е по-близо до истината. Случвало се е много хора да идват при мен с подобна цел. Знам поне стотина, които са ми задавали въпроси за самите тях и за техните проблеми, надявайки се да им помогна.
— Доскоро живеех с майка си — започна Блейс. — Тя е екзотичка по рождение и по възпитание, затова аз също се смятам за такъв. Не познавам никой от Хармония или Асоциация, изключая може би само един човек, а той… — Блейс усети, че се вълнува. — За него едва ли може да се каже, че е от вашите.
— Предполагам, че имаш предвид някой, като брата на Хенри, Езекил, а може би дори и самия него — произнесе Грег. — Езекил просто избяга от самата идея за вярата, изостави тези две планети, където тя процъфтява и напълно е променила начина си на живот. Ти говореше за Езекил, нали?
— Да, Грег — кимна Блейс. — Всички ние много го обичаме.
— Разбира се — замислено рече Грег. — Езекил е от тези хора, които винаги се харесват на околните. Мисля, че всичко дойде именно оттам… Но нека продължим нашата беседа. Ти казваш, че майка ти е екзотичка, и ти самият също си възпитан като такъв. След като си дошъл тук обаче, значи съществуват причини, поради които не си могъл да останеш повече с нея. Тя добре ли е?
— О, да — отговори Блейс, — просто вече не беше удобно да бъда непрекъснато с нея и постоянно да се местя от място на място. Затова тя реши, че ще е по-удачно да ме изпрати тук, при Хенри.
— Да — каза Грег. — Представям си. Същото беше и с по-големия ти брат.
— Вие познавате Дахно? — попита Блейс.
— О, да. Аз бях вече дошъл тук, като Учител, когато той пристигна — поясни Грег. — Мисля, че теб те е довело тук желанието да узнаеш как трябва да се държат в различните ситуации членовете на нашата църква. Сигурно никога досега не ти се е случвало да се сблъскаш с такова нещо?
— Да, така е — съгласи се Блейс.
— А има ли и нещо друго? — поинтересува се Грег. Блейс се колебаеше. — Може би — продължи Грег, — ти си имал вече някакво мнение за квакерите, или дружествениците, ако щеш, и сега не можеш да го преодолееш? Е, какво, така ли е?
Блейс кимна.
— Аз… — И изведнъж неочаквано се изпусна. — За тях винаги казваха, че са фанатици. Наистина, чувал съм да ги наричат и „истинските пазители на вярата“, или „истински вярващите“. Тези два израза правилни ли са? И по какво се различават?
Грег се усмихна.
— Разбира се, много ни харесва да ни възприемат като „истински вярващите“. Но обикновено ние самите се наричаме „Истинските Пазители на Вярата“, просто защото трябва да мислим именно така за себе си — иначе няма да можем да живеем в мир, нито със себе си, нито с Бога. Но от друга страна, някои от нас действително са заслужили да ги наричат фанатици, и не се съмнявай, че между тях и Истинските Пазители на Вярата определено има разлика.
— Именно това искам да си обясня — отбеляза Блейс. — Как да ги различавам?
— Много просто — сви рамене Грег. — „По делата им ще ги познаете“. Това е цитат от Новия Завет…
— Знам го — живо отговори Блейс. Близо до този, мъничък, сгърбен човечец той се чувстваше удивително уютно. — Мисля, че това е в Евангелието на Матея, глава седма, двадесети стих.
— Ти познаваш Библията? — Грег проницателно го изгледа.
Блейс неочаквано се смути.
— Аз много рано се научих да чета — каза той. — Четях доста и обикновено запомнях прочетеното. Нали сега имахте предвид, че фанатикът се отличава от Истинския Пазител на Вярата по делата си?
— Да, точно така — промърмори Грег. — Колко много приличаш на Дахно! И същевременно си съвсем, съвсем различен. Ти си съвършено прав, разликата е много ясна. Истинския Пазител на Вярата живее, за да служи на Бога, а фанатикът, съзнателно или не, използва Бога и вярата в Него за собствените си цели.
— Я виж ти — замислено проточи глас Блейс.
След малко Грег прекъсна мълчанието му.
— Защо ми се струва, че наскоро нещо много те е разстроило?
Блейс се канеше да отрече, но после се отказа.
— Да. — Момчето изпитваше неудържимо желание да сподели всичко, което го мъчеше, с това малко, сгърчено човече. — Както вече ви казах, майка ми е екзотичка, и аз също се смятам за такъв. Самата идея за насилие е абсолютно несъвместима с мисленето ни.