Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Всъщност — започна той, — аз бях малко по-голям от тебе, когато тя ме изпрати тук. Въпреки че още тогава бях толкова висок, колкото Хенри, и впрочем, бях два пъти по-силен физически. Но аз разчитах най-вече на ума си и само благодарение на ума си успях да се предпазя от него и неговия начин на живот. Ти вече си започнал да правиш същото. Така ли е?
— Да — отговори Блейс. Нямаше смисъл да се разпростира подробно по този въпрос.
— Да, така и трябва да бъде — замислено промълви Дахно. — За да постигнем целта си, мое малко братле, ще трябва да пуснем в действие мозъците си и да използваме всичките си способности. А през това време ще трябва да се научиш на смирение и на още много други неща, защото хората, сред които ще се движиш, недолюбват тези, които се стремят към първото място. Истинските трудности обаче тепърва ти предстоят — когато ти се наложи да работиш с някой, който изобщо не мисли като теб. Така че, засега ще поживееш още малко тук, при чичо ни.
— А после? — възкликна Блейс. — После какво ще стане?
— После ще се преместиш при мен в града, в Екюмени — отговори му Дахно. — Дотогава тъкмо ще подготвя почвата и ще съм ти намерил подходяща работа.
— А ти с какво се занимаваш? — поинтересува се Блейс.
— Всичко с времето си. — Дахно обърна гръб на Блейс и продължи. — Хайде, време е да се връщаме при роднините.
— Чакай малко — промълви Блейс, — кажи ми поне колко време ще трябва да живея тук?
— Няколко седмици… няколко месеца… може би дори и няколко години. — Дахно го гледаше през рамо. — Зависи…
— От мен ли? — Блейс се стараеше да не изостане, защото Дахно вече беше стигнал до ъгъла на обора.
— Донякъде и от тебе — отговори накрая брат му. — Но и от много други неща. Не се притеснявай. От време на време ще идвам да те видя. Надявам се, ще успееш да измислиш как да се оправяш с роднините.
Те излязоха на двора пред къщата. Хенри и Джошуа вече бяха отвън, а Уил сигурно все още беше вътре — зает с почистването след обяда. Блейс се замисли, ударът на брат му не беше само удар — това спокойно можеше да се тълкува и като знак. Знак за това, че Дахно е решил да стане господар на Блейс и да се разпорежда с него, както го бе правила досега майка им, и Блейс с нищо не можеше да му попречи. Както каза брат му, зъбките на Блейс бяха само млечните зъби на малко, слабо пале. Но след време все нещо трябваше да се промени. Блейс скъта случилото се дълбоко в паметта си, за да може впоследствие да го обмисли и анализира както трябва.
Дахно запита Хенри.
— Имаш ли нещо против да взема братлето с мен в града? Искам да му купя някои дрехи. А частите, които ти нося, са в колата — ела да ти ги дам.
— Не, Дахно, разбира се, че нямам нищо против. Блейс и аз благодарим на Бога за щедростта ти. — Хенри заобиколи оувъркара, а през това време Дахно отвори багажника, извади оттам няколко пакета и ги връчи на чичото.
— Благодаря на Бога за голямата ти щедрост към мене — повтори отново Хенри.
Глава 6
Блейс пристъпи към колата и отвори вратата. Колата беше двуместна и пред всяка от седалките имаше лост за управление. Веднага след като се хлопнаха и двете врати, Дахно сграбчи единият от тях и се обърна към момчето.
— Нали знаеш, че докато колата се движи, не трябва да пипаш резервния лост за управление?
— Да, знам — отговори Блейс.
Дахно се засмя. Турбините под тях оживяха. Колата се отлепи от земята, направи завой и потегли покрай дърветата, растящи от двете страни на разкаляния път, свързващ фермата с шосето. Изглежда, че Дахно беше опитен шофьор. На лентата за оувъркари колата бързо ускори, и ако се съдеше по показанията на приборите, тя се движеше с повече от двеста и петдесет километра в час.
Блейс си мислеше, че ще отидат до местния магазин, но после разбра, че брат му е решил да го заведе направо в Екюмени. В един от тамошните големи супермаркети те купиха най-различни работни дрехи, ризи и ботуши и един официален костюм от мек черен плат, подобен на този, който носеше самия Дахно.
— Това ще бъде неделният ти костюм — обясни му Дахно. — Не се безпокой, че ще изглеждаш малко по-прилично от Хенри и синовете му. Освен това този костюм не е кой знае колко по-различен от дрехите, с които идват в църквата другите енориаши.
Те спряха да похапнат в един ресторант, и тук Блейс най-накрая усети как го изпълва наслада от начина, по който си прекарваше деня. Сега Дахно му изглеждаше съвсем друг човек — дружелюбен и внимателен. Той сподели с Блейс огромно количество полезна информация относно Екюмени, както и сведения за църквата, към която се числеше Хенри, и още много други неща.