Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Беше вече доста късно, когато те излязоха от ресторанта и тръгнаха обратно към фермата. Но с всеки километър, с който се приближаваха към нея, настроението на Блейс спадаше пропорционално. Така му се искаше всички дни да приличаха на този! Комфорт, приятна компания и един куп полезна и безкрайно интересна информация, която трябва да бъде запомнена и съхранена за по-нататъшна бъдеща употреба. А сега трябваше да се върне обратно там, където нощно време в стаите е студено, леглата са твърди и всяка сутрин започва с какви ли не омразни и скучни задължения, а най-вече — нямаше с кого и една дума да размениш.
Дахно мълча почти през цялото време, а Блейс също не беше в настроение за разговори. Проточилата се тишина продължи чак докато стигнаха отбивката за фермата.
— Горе главата, братленце — каза Дахно с леко подигравателната си интонация, която Блейс бе доловил в гласа му още на обяд. — Аз пак ще ти дойда на гости, и ние отново ще отидем в града. А засега прави това, което искат от теб тук, и си гледай училището.
Той спря колата, наведе се и отвори вратата откъм Блейс. Момчето се измъкна неохотно навън, прибра си от багажника новичките дрехи и накрая погледна Дахно.
— Аз прекарах един прекрасен ден.
— Да, така е — прозвуча одобрително гласа на брат му.
Той захлопна вратата, колата отново се издигна над пътя, обърна се, рязко потегли и скоро вече почти не се виждаше. Блейс остана загледан към стремително изчезващата в далечината кола, притискайки към гърдите си пакетите и кутиите.
Като в транс, той тръгна вцепенено напред. Когато приближи входните стълби, от къщата изведнъж изскочи Уил, забави ход само за секунда, за да затвори старателно вратата след себе си, и се втурна тичешком надолу по стълбите. Уил щеше да подмине Блейс, ако той не го бе извикал. Лицето на момчето бе бяло като платно, изпъкваха само луничките, които кой знае как, Блейс не бе забелязал досега.
— Но какво се е случило? — попита Блейс, сграбчвайки ръкава на братовчед си.
— Една от козите си заклещи главата в оградата и умря — задуши се! — Уил се изтръгна и се скри зад ъгъла на обора.
Блейс се качи по стълбите и влезе в къщата. Хенри седеше до масата, а Джошуа стоеше, изправен пред него. Лицето му беше тържествено и тъжно.
— Значи ти не си видял как се е случило? — тъкмо питаше Хенри сина си.
— Не, татко.
— Това беше една от най-млечните ни кози — каза печално Хенри сякаш на себе си, а не на сина си, и после го погледна отново.
— Е, добре. Мисля, че няма да допуснеш подобно нещо втори път.
— Не, татко.
— Дано да е така. Отбий се в стаята ми след вечеря — продължи Хенри и се надигна. — А сега на работа, сине.
Джошуа се обърна и излезе, без да погледне Блейс. На масата бяха разпръснати много листчета хартия.
— Блейс — започна Хенри, после изведнъж спря, но след миг отново продължи. — Отнеси нещата, които ти е купил брат ти в стаята си и ги остави на кревата. После се върни тук, имам няколко въпроса към тебе.
Блейс изпълни това, което му наредиха. Когато се върна, Хенри отново бе седнал до масата и прехвърляше в ръцете си пръснатите пред него листчета, като карти за пасианс.
— Блейс, това са записките ми — колко мляко на ден дава всяка коза. Но млякото е различно — и по количество, и по качество. Можеш ли да ми помогнеш да пресметна кои кози ми носят най-голяма печалба?
Блейс хвърли един поглед на хартийките. На всяка от тях бяха отбелязани датата, името на козата и една цифра, която най-вероятно означаваше количеството събрано мляко.
— Тези цифри какво представляват, чичо — обем или тегло?
— Да, това е количеството мляко в литри и части от литъра, което получаваме ежедневно от всяка коза. Но защо ти е да знаеш това?
— Просто ми хрумна нещо… — поколеба се Блейс. Мозъкът му бързо защрака, съпоставяйки няколкото дочути тук-там изказвания на негови познати. — Ако вместо да се мери в литри, млякото се претегля всяка сутрин… Струва ми се, че колкото по-гъсто е млякото, толкова и маслеността му ще е по-висока. — Той отново се поколеба. — Така ще да е, чичо. Но сигурно може да се направи и другояче, например, ако от млякото на някоя коза се получава повече кашкавал, отколкото от млякото на другите…
— Хм… Защо пък не? — каза Хенри. — Мога да проверя това в районната ни библиотека. Но как да сравнявам козите?
— Можете да си направите специална таблица, чичо — вече по-уверено каза Блейс. Един от мъжете, който по едно време живееше с майка му, му показа как се прави това. Наистина, тогава Блейс я видя на екрана на монитора, но сигурно нямаше да му е трудно да я начертае с молив на лист хартия.