Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Отстъплението щеше да е трудно. Чудовищата можеше да заобиколят по страничните улици на малки групи и да го удрят по фланговете, докато настъпваше, а след това и при оттеглянето.
- Напред! - изрева той и се хвърли срещу преградилите пътя тролоци.
Дворецът вече беше съвсем близо. Талманес отби меча на един тролок с козе лице с щита си миг преди той да отсече главата на Денел. Опита се да изтласка назад оръжието на чудовището, но _Светлина_, тролоците бяха силни. Талманес едва успя да го задържи за миг, докато Денел се съвземе и го повали.
Мелтен се озова до Талманес. Беше верен на думата си да стои плътно до него в случай, че се наложи нечий меч да сложи край на живота му. Двамата поведоха щурма нагоре по хълма. Тролоците заотстъпваха, а после се стегнаха - ръмжаща и настръхнала грамада от черна плът, очи и оръжия на светлината на пламъците.
Бяха толкова много!
- Напред! - изрева пак Талманес. - За лорд Мат и Бандата на Червената ръка!
Ако Мат беше тук, сигурно щеше да ругае много, да се оплаква също толкова, а после щеше да ги спаси с някое военно чудо. Талманес не можеше да възпроизведе сплавта от безумие и вдъхновение на Мат, но ревът му все пак като че ли окуражи мъжете. Редиците се стегнаха. Гавид изкара двайсетината си стрелци с арбалети на върха на една вече изгоряла сграда - последните, останали с Талманес. Започнаха да мятат залп след залп метални стрели по тролоците.
Огънят можеше да разбие строя на човешки враг, но не и тролоци. Стрелите свалиха няколко, но не толкова, колкото се беше надявал Талманес.
„Още един Сенчест има там, отзад - помисли той. - Тласка ги напред. Светлина, не мога да надвия още един. Не би трябвало да мога да надвия и първия!”
Не би трябвало и да е още на крака. Манерката на Мелтен беше свършила, отдавна изцедена, за да умъртви каквото можеше. Умът му вече беше по-замаян, отколкото можеше да си позволи. Тръгна отново напред, с Денел и Лондраед в челото. Биеше се съсредоточено, а тролокската кръв се лееше по каменната настилка и се стичаше на вада надолу по склона.
Бандата се биеше добре, но ги надвишаваха многократно и те бяха изтощени. А долу към тролоците зад тях се вля нов юмрук.
Това беше. Трябваше или да удари силата отзад - като се обърне с гръб към чудовищата отпред, - или да разбие хората си на по-малки части и да ги прати да се оттеглят по страничните улици, за да се прегрупират долу при портата.
Отвори уста да извика заповедите и изведнъж…
- Напред с Белия лъв! - ревнаха гласове. - За Андор и кралицата!
Талманес се обърна и видя мъже в бяло и червено да пробиват през тролокските редици горе. Втора сила андорски пиконосци се изсипа от една странична улица в тила на тролокската орда, която тъкмо ги бе обкръжила. Тролоците се огънаха пред настъпващите пиконосци и след няколко мига сганта им се пръсна като гноен цирей.
Талманес се олюля и залитна. Наложи се да се подпре за миг на меча си, а Мадвин пое командването на контраудара и мъжете се втурнаха след бягащите тролоци.
Няколко офицери в окървавени униформи на Гвардията на кралицата затичаха надолу по склона. Не изглеждаха по-добре от Бандата. Водеше ги Гайбон.
- Наемник - каза той на Талманес. - Благодаря, че се появихте.
Талманес се намръщи.
- Държиш се, сякаш сме ви спасили. Според мен стана обратното.
- Дадохте ни глътка въздух. Тролоците щурмуваха портите на двореца. Извинявам се, че ни отне толкова време, докато стигнем до вас - отначало не разбрахме какво ги е привлякло в тази посока.
- Светлина! Дворецът още се държи?
- Да - отвърна Гайбон. - Пълни сме с бежанци обаче.
- А преливащи? - попита обнадеждено Талманес. - Защо андорските армии не са се върнали с кралицата?
- Мраколюбци. - Гайбон се намръщи. - Нейно величество взе повечето Родственички със себе си, най-силните поне. Остави четири с достатъчно сила, за да направят заедно портал, но… наемен убиец погуби две от тях, преди другите да успеят да го спрат. Сами двете не са достатъчно силни да пратят за помощ. Използват силата си да Церят.
- Кръв и кървава пепел - изруга Талманес, макар да изпита смътна надежда, докато го казваше. Тези жени сигурно не можеха да направят портал, но _сигурно_ можеха да Изцерят раната му. - Трябва да изведете бежанците от града, Гайбон. Хората ми държат южната порта.
- Чудесно. - Гайбон изправи рамене. - Но ти ще трябва да изведеш бежанците. Аз трябва да браня двореца.
Талманес повдигна вежда. Не приемаше заповеди от Гайбон. Бандата си имаше своя командна структура и отговаряше само пред кралицата. Мат го беше заявил съвсем ясно, когато бе приел договора.