Богинята на светлината

— Имат късмет, че Посейдон не изпитва желание да посети царството им. Това негово голо копие определено не предава… — тя хвърли бърз поглед към най-интимните части на статуята — истинските размери на бога.

Аполон се ухили.

— Сигурно затова гледа лошо.

Артемида се усмихна, доволна, че брат й започва да прилича на себе си. Може би думите й най-после стигнаха до него.

— Също така е хубаво, че Лас Вегас не е близо до морето. Понякога Посейдон е доста обидчив.

Двамата млади богове минаха покрай голям магазин, който се перчеше с логото на Дисни и с копие на излитащ Пегас в реални размери. Артемида надникна вътре.

— Явно съвременните смъртни са обсебени от Херкулес, Атлантида и лъвовете.

— Поне са цветни.

— Всъщност Херкулес не беше толкова хубав — каза Артемида, хвърляйки през рамо поглед към странния магазин.

— Ти никога не си го харесвала.

— Беше започнал да оплешивява. Не смятам плешивите мъже за привлекателни, независимо колко тежка работа могат да свършат.

Свиха край един ъгъл и видяха голяма тълпа, струпана около нещо, което очевидно бе поредният безвкусен фонтан. Артемида се зачуди кой ли сърдит бог е изобразен тук. С брат й не бяха идвали в тази част на Форума при предишните си посещения. Фонтанът бе разположен в центъра на голям площад, ограден с колони с орнаменти. Магазините отстрани се различаваха от онези в другия край на Форума. Тук се наблягаше повече на храната и виното, отколкото на продажбата на дрехи и бижута. Едно от заведенията привлече вниманието й. Евтините златни букви, които натрапчиво оповестяваха имената на магазините и бутиците навсякъде във Форума, тук липсваха. Вместо това букви от прекрасен травертин с издълбани орнаменти, нашарени с жив мъх и пълзящи лози, изписваха името на малък вино бар, „Изгубената изба“.

Артемида сръчка брат си с лакът и посочи към заведението.

— Да отидем там. В настроение съм за кървавочервено кианти.

— Кога не си в настроение за червено вино? — той й се усмихна, хвана ръката й и я поведе покрай тълпата.

Внезапно светлините, които осветяваха облаците по тавана, притъмняха и смениха цвета си от жълт на бледоморав и теменужен. Тълпата зашумя в очакване, а Артемида и Аполон спряха точно пред „Изгубената изба“. Въпреки че и двамата бяха доста над средния ръст, им беше трудно да виждат над сбутаните един в друг хора. Артемида изпъшка разочаровано. Точно преди да щракне с пръсти, брат й прошепна:

— Бъди внимателна!

Тя му намигна и махна дяволито с дългите си пръсти. Хората, които закриваха гледката им, магически изгубиха интерес към шоуто и си тръгнаха. Всички, които се опитаха да застанат пред двамата високи, привлекателни Олимпийци, с изненада установяваха, че изпитват непреодолимо желание да изпускат газове — толкова силно, че бързо се извиняваха и хукваха към най-близката тоалетна.