Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— А, това ли. — Хана лапна мъничко уасаби и очите й се насълзиха. — Убедена съм, че репликите ми веднага са били изрязани.
— Може пък да не е така. Изглеждаше страхотно.
На сцената група момичета се опитваха да пеят в хармония. Все едно слушаха група мяукащи котки.
— Рекламата е само за татко, Изабел и Кейт — промърмори Хана. — Точно това иска той. Идеалното му семейство.
Майк избърса едно зрънце ориз от бузата си.
— Всъщност той не каза точно това.
Оптимизмът му започваше да й лази по нервите. Колко пъти двамата с Майк бяха обсъждали баща й? Колко пъти е общувал отблизо с Кейт? Но това им беше проблемът на момчетата: понякога имаха емоционалната задълбоченост на бълха.
Хана си пое дълбоко дъх и погледът й се зарея безцелно над главите на насядалите пред нея ученици.
— Единственият начин да участвам в някоя реклама е, ако сама се погрижа за това. Може би трябва да се обадя на онзи фотограф.
Пръчките на Майк паднаха в скута му.
— Онзи позьор, който през цялото време точи лиги по теб? Сериозно ли говориш?
— Името му е Патрик Лейк — рече сухо Хана. Беше й казал, че изглежда невероятно пред камерата и е засенчила Кейт, и доведената й сестра го беше чула. Това бе любимата й част.
— Защо го наричаш позьор? — попита тя след малко. — Той е абсолютен професионалист. Иска да ми направи снимки и да ме свърже с някоя модна агенция. — По време на обедната почивка тя бе проучила Патрик в Гугъл, беше разгледала качените му във Фликр фотографии и връзките към Фейсбук. На уебстраницата си Патрик беше посочил, че работи за няколко списания и че прави модни фотосесии за „Филаделфия сентинъл“. Освен това имаше същото име като Патрик Демаршелие, любимият моден фотограф на Хана.
— По-скоро е професионален подмазвач. Той не иска да те уреди като модел, Хана. Иска да уреди себе си с теб.
Хана зяпна от изненада.
— Значи не вярваш, че мога да подпиша с модна агенция?
— Не съм казал нищо такова.
— Каза го, повече или по-малко. — Хана му обърна гръб, изпълнена с гняв. — Според теб всеки, който се приближи до мен, иска само да ме закове, така ли? Не съм достатъчно красива, че да ме вземат насериозно.
Майк затвори очи, сякаш изведнъж бе получил пристъп на мигрена.
— Чуваш ли се какви ги говориш? Навлеците се лепят само по красивите момичета — такива като теб. Ако беше някоя грозница, въобще нямаше да ти обърне внимание. Но този тип е гаден. Напомня ми за онзи откачен художник, който се беше лепнал за Ариа, когато бяхме в Исландия.
Хана се вцепени, досещайки се веднага за кого говори Майк — художникът се беше изтърсил до тях в един бар в Рейкявик и веднага беше обявил Ариа за своя муза.
— Ей сега ще й пратя един есемес — продължи Майк, измъквайки телефона от джоба си. — Обзалагам се, че тя ще ти каже същото.
Хана го улови за ръката.
— Няма да пращаш на сестра си никакви есемеси! — сопна му се тя. — Вече не сме приятелки, ясно ли е?
Майк отпусна ръка, без дори да потрепне.
— Сам се досетих за това, Хана — отвърна той с равен глас. — Просто не очаквах, че ще ти отнеме толкова време сама да го признаеш.
Хана изненадано преглътна. Мислеше си, че Майк нищо не е забелязал. Сигурно искаше да знае и защо Хана и Ариа не си говорят — но тя в никакъв случай нямаше да му признае.
Внезапно Хана усети, че повече не издържа да стои в една стая с Майк. Когато се изправи и грабна чантата си, той я хвана за лакътя.
— Къде отиваш?
— До тоалетна — отвърна му високомерно Хана. — Може ли?
Погледът му се вледени.
— Ще се обадиш на онзи фотограф, нали?
— Може би. — Тя отметна кестенявата си коса през рамо.
— Хана, недей.
— Не можеш да ми казваш какво да правя.
Майк смачка торбичката от „Токио бой“.
— Ако го направиш, забрави да идвам с теб на сбирките на баща ти.
Хана не можеше да повярва. Досега Майк никога не й беше давал ултиматуми. През цялото време, докато ходеха, се беше отнасял с нея като с кралица. Явно някой бе забравил къде му е мястото.
— В такъв случай… — Хана излезе на стъпалата. — Защо просто не зарежем цялата работа?
Лицето на Майк увехна. Явно беше блъфирал. Но преди да успее да възрази, Хана вече бе излязла през вратата.
Тя мина покрай канцеларията, лекарския кабинет и „Стийм“, кафенето на училището, което по това време на деня винаги ухаеше на препечени зърна кафе, и най-накрая се спря пред вратите на столовата. Там имаше една малка ниша, където човек можеше да се обади по телефона, без да го забележат учителите. Хана извади телефона от чантата си и набра номера на Патрик.