Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Никълъс! Толкова се радвам да те видя! — Тя се изчерви от удоволствие, когато той й подаде едната от розите. След това с широк жест посочи момичетата. — Това са дъщерите ми Мелиса и Спенсър.
Мелиса също се изправи.
— Много ми е приятно — пропя тя и стисна ръката на Никълъс — ъ-ъ-ъ, господин Пенитисъл.
Спенсър също го поздрави, но не чак толкова ентусиазирано. Подмазването просто не й беше в стила.
— И аз се радвам да се запозная с вас — отвърна господин Пенитисъл с изненадващо приятен, топъл глас. Той подаде по една роза на момичетата. Мелиса изгука от удоволствие, но Спенсър просто я завъртя между пръстите си, изпълнена с подозрение. Цялата тази работа й намирисваше твърде много на „Ергенът“4.
След това господин Пенитисъл посочи момичето до себе си.
— А това е дъщеря ми Амилия.
Амилия, чийто зачервен нос стърчеше над грозната й куриерска чанта, която бе притиснала към гърдите си, се ръкува с всички, макар въобще да не изглеждаше щастлива от това.
— Харесва ми лентата ти за глава — рече Спенсър, опитвайки се да прояви великодушие. Амилия я изгледа безизразно, със стиснати устни, и я обходи с поглед от глава до пети — от дългата руса коса, през сивата кашмирена плетена рокля до черните боти „Фрай“. После изсумтя и извърна глава, сякаш не тя, а Спенсър беше модната издънка.
— Закъри ще дойде скоро — рече господин Пенитисъл, след като седна. — Кара курсове за напреднали, които продължават до късно.
— Напълно разбираемо е. — Госпожа Хейстингс вдигна чашата си с вода, след което се обърна към дъщерите си. — Закъри и Амилия учат в „Света Агнес“.
Леденото кубче, което Спенсър смучеше, заседна в гърлото й. „Света Агнес“ беше най-снобарското училище в Мейн Лейн; правилата там бяха толкова затегнати, че в сравнение с него „Роузууд дей“ изглеждаше като детска градина. През лятото, докато караше ускорен курс за напредвали в университета на Пенсилвания, Спенсър се беше запознала с едно момиче на име Келси, което учеше в „Света Агнес“. Двете бързо се сприятелиха, но после…
Спенсър внимателно огледа Амилия. Дали познаваше Келси? Беше ли научила какво й се бе случило?
Настъпи продължително мълчание. Майката на Спенсър не спираше да се възхищава на розата си, да се оглежда, да се усмихва смутено. От тонколоните се носеше спокойна класическа музика. Господин Пенитисъл учтиво си поръча коняк „Деламейн“ на сервитьорката. Той непрекъснато се прокашляше, което ужасно дразнеше Спенсър. Искаше й се да му се сопне: Хайде де, изплюй си храчката най-после!
Най-накрая Мелиса се престраши да се обади.
— Чудесен ресторант, господин Пенитисъл.
— О, абсолютно! — присъедини се госпожа Хейстингс, очевидно признателна, че някой е разчупил леда.
— Изключително повлиян от Войната за независимостта — додаде Спенсър. — Да се надяваме, обаче, че и храната не е от този период!
Госпожа Хейстингс се засмя пресилено, но смехът й секна, щом зърна обърканото, почти обидено изражение върху лицето на приятеля си. Амилия набърчи нос, сякаш бе надушила нещо гнило във въздуха.
— О, Спенсър не говореше сериозно — побърза да обясни госпожа Хейстингс. — Това беше просто шега!
Господин Пенитисъл подръпна колосаната си яка.
— Този ресторант ми е любим от години. Списъкът им с вина е печелил награди.
Спенсър се огледа и си пожела да седи на масата на хихикащите лелки в ъгъла — поне на пръв поглед изглеждаше, че се забавляват. Тя хвърли един потаен поглед към Мелиса, с надеждата да получи съчувствие, но сестра й гледаше господин Пенитисъл с грейнали очи, сякаш той бе самият Далай лама.
След като сервитьорката донесе питиетата им, господин Пенитисъл се обърна към Спенсър. Отблизо се виждаха малките бръчици около очите му и щръкналите вежди.
— Значи ти си последна година в „Роузууд дей“?
Спенсър кимна.
— Точно така.
— Много е активна — похвали се госпожа Хейстингс. — Играе в отбора за хокей на трева, избраха я за ролята на лейди Макбет в училищната пиеса. „Роузууд дей“ има първокласна театрална програма.
Господин Пенитисъл вдигна вежда и погледна към Спенсър.
— Как са оценките ти този срок?
Въпросът хвана Спенсър неподготвена. Май сме доста любопитни, а?
— Ами… добре са. Но се явих на предварителните изпити в Принстън и ме приеха, така че този срок не е от особено значение.
4
Американско риалити-шоу, в което главният герой се среща с едно или повече момичета. Всяка една от тях трябва да го заинтригува и да се избави от конкурентките си. — Б.пр.