Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Спенсър отново усети пърхане в корема.
— И ти не си зле. — После се сети нещо и посочи халбата му с бира. — През цялото време ли стоя тук? Баща ти каза, че си на курсове за напреднали.
Зак наведе глава.
— Трябваше да разпусна, преди да отида при него. Честно казано, баща ми ме стресира. — Той повдигна едната си вежда. — Запозна ли се вече с него? Сестра ми също е там, нали? Не мислиш ли, че са адски задръстени?
Спенсър се изкиска.
— Мама и сестра ми са същите. Всички се опитват да впечатлят останалите.
Барманът сложи пред Зак листчето със сметката му. Спенсър забеляза, че часовникът на стената показва 6:45. Нямаше я повече от петнайсет минути.
— Трябва да се връщаме, не мислиш ли?
Зак затвори очи и изпъшка.
— Трябва ли? Защо вместо това не избягаме? Да се скрием във Филаделфия. Да хванем самолета за Париж.
— Или Ница, може би — предложи Спенсър.
— И Ривиерата ще свърши работа — обяви възторжено Зак. — Баща ми има вила в Кан. Можем да се скрием там.
— Знаех си, че има причина да се срещнем — подкачи го Спенсър и палаво го потупа по ръката.
Зак я улови за китката и леко я погали с палец. Наведе се напред и леко навлажни устните си с език. Спенсър си помисли, че ще я целуне.
Когато се връщаше с танцувална стъпка обратно в залата, краката й едва докосваха земята. Но когато минаваше под арката, нещо я накара да се обърне. Лицето на Али отново проблесна на екрана. За миг й се стори, че снимката оживява и й се усмихва, сякаш Али надничаше от малката квадратна кутия, за да види какви ги върши Спенсър. Усмивката й изглеждаше по-зловеща от обичайното.
Думите на Зак звъняха в ушите й. „Или имаш изключително добро сърце, или съвестта ти не е чиста“. Той беше прав: Спенсър беше дарила билетите си за шампионата по бейзбол, защото смяташе, че не заслужава да отиде след всичко, което беше направила. В първите няколко минути, след като разбра, че е приета в Принстън, тя също обмисляше да се откаже, защото не бе сигурна дали и това е заслужила, докато не осъзна колко безумна е тази мисъл.
Безумна беше и мисълта, че момичето от екрана е нещо повече от снимка. Али беше изчезнала завинаги. Спенсър отново се взря в екрана с присвити очи. До после, кучко. След това изпъна рамене, обърна се и тръгна след Зак към масата.
6.
О, всички онези несигурни красиви момичета
— Изненада! — прошепна Майк, когато в понеделник следобед се плъзна на мястото до Хана в голямата зала. — Взел съм „Токио бой“!
Той разтвори голямата найлонова кесия, пълна с рула суши.
— Как се сети? — изписка Хана и грабна двете пръчици. На обяд не беше яла нищо, след като реши, че нищо от предлаганото в закусвалнята на „Роузууд дей“ не става за ядене. Стомахът й ръмжеше ядосано.
— Винаги знам какво искаш — рече закачливо Майк и отметна бретона си, който му влизаше в очите.
Те мълчаливо се заеха със сушито, мръщейки се на второкурсничката, която репетираше песен от „Уестсайдска история“ на сцената. Обикновено занималнята се провеждаше в една от класните стаи в най-старото крило на „Роузууд дей“, но миналата седмица таванът беше протекъл и накрая бяха принудени да се преместят в залата — по същото време, когато ученичките от долните класове провеждаха репетициите си. Как може човек да си напише домашните, когато е принуден да слуша това фалшиво пеене?
Въпреки ужасните гласове, театралната зала си оставаше едно от най-любимите места на Хана в училище. Някакъв богат спонсор беше осигурил достатъчно пари, за да я направят да изглежда като някой театър на Бродуей; седалките бяха облечени във виолетов плюш, таванът беше висок и богато украсен с гипсови фигури, а осветлението на сцената определено правеше някои от по-трътлестите момичета от хора да изглеждат поне с три килограма по-слаби. Някога, когато Хана и Мона Вандерваал бяха най-добри приятелки, двете често се промъкваха на сцената след училище и подскачаха наоколо, преструвайки се на прочути актриси от някой популярен мюзикъл. Това беше преди Мона да откачи и да се опита да я прегази, разбира се.
Майк загреба едно калифорнийско руло и го напъха цялото в устата си.
— И така. Кога е големият ти телевизионен дебют?
Хана го погледна безизразно.
— А?
— Рекламата на баща ти? — напомни й Майк, дъвчейки усърдно.