Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Сериозно говоря, няма нужда да ми плащате.
Той игнорира възраженията й.
— Клоуи ми каза за проблемите ти с плуването. Сериозно ли смяташ да се състезаваш на университетско равнище?
— Разбира се.
Той замълча за миг, изучавайки лицето й.
— Добре. Имам много връзки в Университета на Северна Каролина. Ако ми дадеш имената си, мога да те свържа с агент. Знам, че все още търсят кадри за отбора им.
Емили притисна ръце към гърдите си.
— Много ви благодаря.
— За мен е удоволствие. — Господин Роланд й подаде една двайсетачка. Пронизващите му сини очи проблеснаха. — Това достатъчно ли е?
Емили отблъсна ръката му.
— Твърде много е.
— Моля те. — Господин Роланд постави банкнотата върху ръката й и събра пръстите й в юмрук. След това я поведе към вратата, ръката му се плъзна нагоре по нейната, погали рамото й и се спусна на хълбока й.
Емили спря да върви и зяпна от изненада. Искаше да каже на господин Роланд да престане, но усещаше устата си като парализирана.
Тогава господин Роланд отстъпи встрани и безгрижно извади блекбърито си.
— Доскоро, Емили. Ще държим връзка. — Той говореше спокойно, сякаш нищо неприлично не се беше случило. Изведнъж самата Емили се зачуди дали наистина е било така.
Тя излезе от къщата, промъкна се по алеята и се облегна на колата си. Нощта беше спокойна и студена. Вятърът разклащаше клоните на дърветата. Изведнъж нещо се размърда край оградата, която разделяше двора на семейство Хейстингс от старата къща на Дилорентисови. Емили се сепна. Да не би някой да дебнеше наоколо? Кой ли е?
Пиук. Емили подскочи. Беше телефонът й, който се намираше на дъното на чантата й. Тя го извади и погледна екрана. „1 НОВО СЪОБЩЕНИЕ“. Емили примигна изненадано. Изпращачът беше Спенсър Хейстингс. Тя бързо натисна „ЧЕТЕНЕ“.
Ела пред пощенската кутия на Али.
Имам нещо за теб.
8.
Имате поща!
Ариа седеше с подгънати крака на пода в дневната на баща си и слушаше някакъв подкаст, озаглавен „Да откриеш вътрешния си Дзен“, който беше свалила на компютъра на Ила.
— Представете си третото си око — прошепна гробовен глас в ухото й. — Оставете миналото си да се разсее от вятъра. Живейте в настоящето, сега.
Миналото се разсейва от вятъра, повтаряше си Ариа наум, опитвайки се да повярва в това. След Ямайка беше изслушала хиляди релаксиращи записи, но никой от тях не бе успял да й помогне. Може пък да нямаше трето око. Или миналото беше твърде тежко, за да го отвее вятърът.
— Мамка му! — Брат й Майк седеше до нея и държеше в ръце джойстика на Плейстейшъна. Той играеше „Гран Туризмо“ и всеки път, когато блъскаше своето ламборгини мурсиелаго в шикана, ругаеше грубо и удряше с джойстика по дивана. Това със сигурност не помагаше на Ариа да открие третото си око.
— Надявам се, че в реалния живот не шофираш по този начин — промърмори годеницата на баща им Мередит, която минаваше по коридора. Тя носеше бебето си Лола в бебешко кенгуру, което бе превързано към кръста й. Приличаше на уред за мъчения.
— Млъквайте и двете! — сопна им се Майк.
— Проблеми ли имаш, Спийд рейсър? — попита го Ариа.
— Не — отвърна раздразненият Майк. — Добре съм.
Но Ариа го познаваше твърде добре — нещо със сигурност не беше наред. Например тази сутрин той беше отишъл на училище с нея, вместо да изчака Хана да го вземе. По-късно, между часовете по биология и фотография, Ариа забеляза, че малкото диванче във фоайето, където Майк и Хана се гушкаха в междучасията, беше подозрително празно.
Когато играта свърши, Майк остави джойстика на земята.
— Запознала си се със Северната богиня, нали?
Ариа го погледна изпитателно.
— Моля?
Майк завъртя очи.
— Уф. Клаудия. Повече от сигурен съм, че на скандинавски името й се превежда като секси лисана.
— Няма скандинавски език — изръмжа Ариа.
Майк се пресегна към масата и загреба пълна шепа пуканки от керамичната купа.
— Трябва да ми разкажеш всичко за нея. Снимай я в банята след час по физическо…
Ариа нави кабелчето на слушалките около айпода си, опитвайки се да запази спокойствие.
— Не мисля, че това ще й хареса. Пък и никой не си взема душ след час по физическо.
— Така ли? — Майк изглеждаше разочарован и Ариа едва потисна смеха си. Защо всички момчета тайно си фантазират за група голи мацки, които се заиграват под училищните душове? Все едно някои наистина го правят!