Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Телефонът иззвъня три пъти, преди да чуе замаяния му глас.
— Патрик? — произнесе Хана с възможно най-професионалния си тон. — Обажда се Хана Мерин. Запознахме се онзи ден, на фотосесията на баща ми.
— Хана! — Гласът на Патрик изведнъж се оживи. — Толкова се радвам, че се обади!
Всичко беше уредено за по-малко от минута: Хана щеше да се срещне с Патрик във Филаделфия на следващия ден след училище и той щеше да й направи няколко пробни снимки за портфолиото си. Гласът му звучеше абсолютно порядъчно, без никакъв намек за флирт. Когато той затвори, Хана задържа телефона между дланите си с разтуптяно сърце. Така ти се пада, Майк. Патрик не беше някакъв сваляч. Той щеше да направи Хана звезда.
Когато прибра телефона в чантата си, тя зърна някаква сянка зад ъгъла. В стъклената врата на столовата се забелязваше отражението на русокосо момиче. Али.
Хана рязко се обърна, наистина очакваше да види Али, застанала до шкафчетата, но там имаше само неин плакат, закачен на стената. До нея висяха снимки на Джена Кавана и Иън Томас, както и по-голяма фотография на истинската Али след завръщането й в ролята на мъртвата й близначка. Под снимките стоеше надпис: „Достатъчна бе само една клечка кибрит“. А отдолу изреждаха подробности от телевизионния филм „Малка сладка убийца“.
Невероятно. Дори „Роузууд дей“ беше повлечен от вълната. Хана скъса плаката и го смачка на топка.
Изведнъж в ушите й отекна познатият глас от Ямайка: Мацки, имам усещането, че цял живот съм ви познавала. Но това е невъзможно, нали? Последван от зловещо кискане.
— Не — прошепна Хана, прогонвайки гласа от главата си. Не го беше чувала от доста време — още откакто се бяха върнали от пътуването им. Тя нямаше да позволи на гласа — или на вината — отново да я завладеят.
Три момичета, облечени със сака „Норт фейс“ и ботуши „Ъг“, прекосиха столовата. Учителят по литература се зададе по коридора, понесъл купчина книги. Хана започна да къса снимката на Али, докато не я направи на малки парченца. След това изтупа ръце над кошчето за отпадъци. Така. Али вече я няма.
Точно като истинската Али. В което Хана беше абсолютно сигурна.
7.
Любеобвилност
В понеделник вечерта Емили паркира семейното волво в алеята пред къщата на семейство Роланд и дръпна ръчната спирачка. Ръцете й се бяха изпотили. Не можеше да повярва, че ще влезе в къщата, където бяха живели Джена и Тоби.
В двора се виждаше големият пън от дървото, на което се намираше къщичката на Тоби, място на ужасния инцидент, при който Джена беше ослепяла. Ето го и големият панорамен прозорец, през който Али и останалите шпионираха Джена, когато нямаше какво друго да правят. Али се отнасяше безмилостно към Джена, подиграваше се на пискливия й глас, на бледата й кожа или на сандвичите с риба тон, които си носеше за обяд и след това дъхът й цял ден миришеше на риба. Но скрито от тях Али и Джена споделяха една тайна: Джена знаеше, че Али има близначка. И точно това бе причината накрая истинската Али да я убие.
Изведнъж боядисаната в червено дъбова врата се отвори и на прага се появи Клоуи.
— Здрасти, Емили, влизай!
Емили колебливо пристъпи в коридора. Къщата миришеше на ябълки, стените бяха боядисани в червено и оранжево, а на стената под стълбището висяха обшити със синци индиански гоблени. Обзавеждането представляваше смесица от столове на „Стикли“, изтъркани тапицирани дивани и холна масичка, направена от едно дебело парче яворово дърво. Сякаш влизаше в някакъв шантав магазин за мебели втора употреба.
Тя последва Клоуи към задната стая с голямата двойна врата, през която се излизаше на верандата.
— Ето я и Грейси — каза Клоуи и посочи бебето, което лежеше в люлка в ъгъла. — Грейси, спомняш ли си най-добрата си приятелка Емили?
Бебето изгука и отново задъвка гумения жираф. В гърдите на Емили се надигнаха чувства, които все още не бе готова да приеме и тя побърза да ги затисне обратно.
— Здрасти, Грейс. Харесва ми жирафът ти. — Тя леко го стисна и той изписука.
— Искаш ли да се качиш за малко в стаята ми? — извика Клоуи от стълбището. — Трябва да подготвя още две неща за интервюто ми. На Грейс нищо няма да й стане в люлката.