Kолеж за магьосници

Нещо малко, но тежко, тупна върху бюрото му и издрънча. Той се наведе да го вземе — беше сребърна статуйка на птичка, която сякаш потрепваше.

— Горкичкото мъниче. — Фог я помилва с голямата си длан. — Някой се опита да го превърне в истинска птица, но не успя. То се мисли за хвъркато, обаче е прекалено тежко, за да лети. — Металното птиче тихо изцвърча, звукът напомняше прещракване на незареден пистолет. Директорът въздъхна и го пъхна в едно чекмедже. — Непрекъснато се хвърля през прозорците и пада върху живия плет… Така. — Той се приведе и допря пръстите си така, че образуваха колибка. — Ако решиш да учиш тук, ще направим малка магия на родителите ти. Разбира се, ще знаят, че си в "Брейкбилс", но ще мислят, че си в много престижно частно учебно заведение — което не е далеч от истината, — и много ще се гордеят с теб. Магията е безболезнена и много ефикасна, стига да не изтърсиш нещо прекалено очевидно… И още нещо — започваш веднага. Началото на семестъра е след две седмици, ето защо ще пропуснеш остатъка от учебната година в гимназията. Всъщност не биваше да ти го казвам, преди да изготвим документите ти.

Фог извади писалка и купчина изписана хартия, която напомняше мирен договор от осемнайсети век между две държави.

— Пени подписа вчера — додаде той. — Светкавично си взе изпита това момче. Е, приемаш ли?

"Виж го ти, прилага ми триковете на пътуващите търговци" — помисли си момчето. Фог сложи пред него договора и му подаде писалката — много дълга и дебела като пура. Куентин я взе, но се поколеба. Беше нелепо. Наистина ли беше готов да се откаже от всичко? От приятелите си, от Джеймс и Джулия, от мечтите си за кариера, за която се бе подготвял толкова дълго. И в името на какво? В името на тази странна шарада, този непонятен сън и на тази глупава шега ли?

Загледа се през прозореца. Фог невъзмутимо го наблюдаваше и го чакаше да попадне в капана. Дори да му пукаше, с нищо не издаваше чувствата си. Металното птиче, което беше излетяло от чекмеджето, се блъсна в ламперията.

В този момент непосилен товар внезапно падна от плещите на Куентин. Сякаш се отърси от тежест, потискала го през целия му живот — невидим албатрос, гранитен воденичен камък, който изчезна безследно. Той почувства лекота, още малко и щеше да полети като балон. Тук щяха да го направят маг и единственото, което искаха от него, бе да подпише. Да му се не види, какво имаше да му мисли? Разбира се, че щеше да подпише. Открай време мечтаеше за това, само че преди години беше решил, че мечтата му никога няма да се сбъдне. А сега осъществяването й бе съвсем реално. Най-сетне се беше озовал от отвъдната страна, преминал беше през огледалото. Щеше да подпише договора и да стане велик илюзионист. Иначе за какво живееше?

— Добре — промълви тихо. — Приемам. При едно условие — да започна веднага и да остана в онази стая. Не искам да се връщам у дома.

Не го принудиха да се върне вкъщи. Вещите му пристигнаха в куфари на колелца и сакове, подготвени от родителите му, които (Фог беше изпълнил обещанието си) някак си се бяха примирили с мисълта, че единственото им дете ненадейно зарязва гимназията по средата на учебната година и се прехвърля в загадъчна образователна институция, за която никога не са чували. Куентин бавно разопакова дрехите и книгите си и ги прибра в шкафовете в стаичката си. Изпитваше към тях само отвращение, защото принадлежаха на предишното му аз и на предишния му живот, от който се беше отрекъл. Липсваше му само вехтата тетрадка, която му беше дала жената от спешна помощ. Сякаш беше потънала вдън земя. Беше я оставил в залата за изпити, защото предполагаше, че ще се върне там, но когато я потърси, тетрадката беше изчезнала. Директорът и икономът заявиха, че не са я виждали и не знаят какво е станало с нея.