Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
След това Шефа каза:
— Вие лягайте, не ни чакайте — и тръгна към вратата, а след него ние със Захарчо.
До този миг не подозирах, че ще трябва да взема малко въздух. Но Шефа си беше такъв — никога не предупреждаваше отрано за каквото и да било. Това поне ми беше известно.
Когато се приближих до кадилака, Шефа вече седеше отпред до шофьорското място. Аз се вмъкнах отзад, подготвяйки се психически за лашкането, което ми предстоеше на завоите. Захарчо се намести зад кормилото, включи запалването и заекна: „Къ-къ-къ-къ“ — звук, наподобяваш нощното кукане на кукумявка в блатата. Ако имаше достатъчно време и слюнка, той щеше да попита: „Къде отиваме?“ Но Шефа не го изчака и каза:
— Бърдънс Лендинг.
Значи, така, Бърдънс Лендинг. Би трябвало да се досетя и без да ми го казват.
Бърдънс Лендинг е разположен на сто и трийсет мили югозападно от Мейсън. Умножено по две, това прави двеста и шейсет мили. Часът беше девет, звездите светеха, а в низините започваше да се стеле мъглица. Бог знае кога ще се върнем, за да си легнем, и в колко ще станем на другия ден, за да закусим здраво и да тръгнем обратно към столицата на щата.
Отпуснах се на облегалката и затворих очи. Чакълът биеше по калниците, после престана да бие, задницата на колата се занесе на една страна, а с нея и аз, което означаваше, че отново сме стъпили на бетонното шосе и се понасяме към местоназначението си.
Сега ще летим по бетона, който се белее под звездите сред малките горички и тъмните поля, обвити в мъгла. Встрани от шосето изведнъж изниква хамбар, който стърчи над мъглата като къща сред вода, когато реката е скъсала дигите. До банкета се появява крава, потънала до колене в мъглата, с влажни от росата рогове, които проблясват под звездите, и тя гледа черното петно, в което сме скрити ние, а ние гоним бясно ослепителния сноп лъчи, прорязващ мрака пред самите нас, и все не можем да го настигнем. Кравата си стои, потънала до колене в мъглата, гледа към черното петно и светлинния сноп, а после, без да помръдне глава, гледа все в същата точка, където вече няма ни петно, ни сноп, гледа с онова разсеяно, безкрайно, кротко безразличие, с което биха гледали Бог, Съдбата или самият аз, ако стоях — потънал до колене в мъгла и пред погледа ми се носеха черното петно и светлинният сноп и чезнеха сред полята и горичките.
Но аз не стоях сред полето в мрака, краката ми не тънеха в мъгла и в главата ми не тиктакаше безмълвието на нощта. Аз седях в колата и пътувах към Бърдънс Лендинг, наречен тъй по името на рода, от който и аз бях получил своето име, пътувах към Бърдънс Лендинг, гдето се бях родил и отрасъл.
Ще се носим тъй сред полята, докато стигнем някой градец. Тогава ще минем по някоя улица от двете страни с дървета и къщи, чиито прозорци вече гаснат, а после ще излезем на главната улица с ярко осветения вход на киното, гдето множество насекоми се блъскат с лампите, рикошират на тротоара и хрущят под нозете на минувачите. Мъжете пред игралния дом ще проследят с поглед черния призрак, някой от тях ще се изплюе и ще каже: „Копелето, за какво се мисли!“ и ще завижда, че няма такава голяма черна кола, голяма като катафалка и мека като майчина гръд, кола, която диша без хрипове със скорост седемдесет и пет мили и се носи нанякъде в мрака. Да, и аз се носех нанякъде. Но не къде да е, а към Бърдънс Лендинг.
Ще влезем в Бърдънс Лендинг по новия крайморски булевард. Ще вдишваме соления навяващ тъга въздух, примесен с мириса на отлива, с мирис на риба, но все пак чист. Ще стигнем сигурно към полунощ и светлините в центъра на града, където са магазините и учрежденията, ще са угаснали. Зад този квартал и малките къщи около него има други къщи, наредени по протежение на залива, скрити между магнолиите и дъбовете, къщи с бели стени, които просветват вечер между листака на дърветата, и със зелени щори, които в тъмното се чернеят на фона на белите стени. В стаите зад щорите спят хора, завити само с по един чаршаф. Аз съм се родил в една от тези стаи със зелени щори. В някоя от тези стаи спи сега майка ми — в нощница с дантелени фльонги на раменете, — с лице, гладко като на момиче, ако не се смятат бръчиците около очите и устата, които не се виждат в тъмното, извадила над чаршафа голата си ръка със сухи, остри пръсти, които въпреки начервените нокти издават възрастта й. До нея спи Тиъдър Мърел, който похърква носово, сякаш страда от полипи, изпод красивите си руси мустаци. О, тук няма нищо неморално — майка ми е законна жена на Тиъдър Мърел, който е много по-млад от нея и има красива златиста коса, навита като майонеза върху кръглата му глава. Той ми е пастрок, и то не първият.