Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— В Латинска Америка — тъжно поклати глава Рамирес, — правителствата имат склонност да се бавят, освен ако не се напълни нечий джоб. Стойностни проекти потъват в небитието най-редовно.
— Звучи познато. Нашето безкрайно небитие се нарича Вашингтон, окръг Колумбия.
Още се смееха над шегата, когато прислужницата въведе един туземец. Той беше нисък и мускулест, с бедрена препаска и огромни медни обеци на ушите. Гарвановочерната му коса беше отрязана на бретон, а веждите — избръснати. Говореше с почтителен тон на доктора, но възбудената реч и шарещият поглед показваха, че нещо му е направило особено силно впечатление. Непрекъснато сочеше към реката.
Доктор Рамирес свали от закачалката шапка с широка периферия.
— Очевидно се е появил някакъв мъртвец в кану — каза той. — Съжалявам, но като единствен представител на каквато и да било власт на двеста километра околовръст, се налага да направя разследване.
— Може ли да дойдем и ние? — попита Гемей.
— Разбира се. От мен надали ще се получи Шерлок Холмс, така че присъствието на опитно око на учен, може да бъде само от полза. Пък може и да ви бъде интересно. Този господин твърди, че става дума за призрачен дух. — Забелязал недоумението в очите на своите гости, докторът добави: — Ще ви обясня по-късно.
Излязоха навън и забързаха покрай колибите към реката. Мъжете от селото се бяха смълчали недалеч от водата. Между краката им надничаха деца. Жените бяха останали отзад. Множеството даде път на доктор Рамирес. За пристана бе вързано изкусно резбовано, дълбано кану. То бе цялото бяло, с изключение на боядисания в синьо нос и синята ивица от единия до другия му край.
Тялото на млад индианец лежеше в кануто по гръб. Подобно на индианците от селото, той имаше отрязана на бретон черна, коса и препаска. Но приликата свършваше дотук. Тукашните татуираха телата си или мажеха с пурпур високите си скули за защита от злите духове, за които се предполагаше, че не могат да различават червения цвят. Носът и долната челюст на мъртвия бяха светлосини. Такива бяха и ръцете му. Останалата част от тялото беше изцяло бяла. Когато доктор Рамирес се надвеси над кануто, сянката му изплаши скупчилите се върху гърдите на трупа мухи и те отлетяха, за да зейне кръгла дупка.
Пол пое дъх и каза:
— Прилича на огнестрелна рана.
— Мисля, че сте прав — отвърна доктор Рамирес със сериозно изражение в хлътналите си очи. — Не прилича на нито една рана от копие или стрела, която съм виждал.
Той се обърна към туземците и след няколкоминутен разговор, осведоми семейството:
— Казват, че ловели риба, когато кануто се появило отгоре по течението. По цветовете му разбрали, че е лодка на призрачен дух и се уплашили. Изглеждало празно и те го доближили. Видели мъртвеца и си помислили просто да го оставят на течението. После решили, че може духът му да се върне и да ги накаже, задето са му отказали прилично погребение. Затова го докарали тук и го направиха мой проблем.
— Защо трябва да се страхуват от тоя призрачен дух? — поинтересува се Гемей.
Докторът подръпна крайчеца на буйния си, сив мустак.
— Чуло, както наричат местните племето, към което принадлежи този мъж, живее над Големите водопади. Според тукашните, то се състои от призраци, родени от водната мъгла. Никой, навлязъл в тяхната територия, не се е завърнал. — Той посочи кануто. — Както сами виждате, мъжът е от плът и кръв, като всички нас. — Докторът се пресегна и извади от кануто торба от нещавена кожа, лежала до момента до мъртвеца. Туземците се дръпнаха, сякаш държеше чувал с бацили на черна чума. Докторът заговори на испански един от индианците, който ставаше все по-неспокоен с течение на разговора.
Рамирес прекрати рязко разговора и се обърна към семейство Траут:
— Страх ги е от него — каза той, и наистина мъжете се бяха върнали при жените си. — Ако бъдете така любезен, можем да извлечем кануто на брега. Убедих ги да изкопаят гроб, но не в тяхното гробище. Ще бъде отсреща, на другия бряг, където никой не ходи, така или иначе. Шаманът пък обеща да наслага достатъчно на брой тотеми27 около гроба, та да не позволи на духа да тръгне да скита. — Усмихна се: — Този наблизо заровен труп ще даде на шамана допълнителна власт. Ако нещо заклинанията му не вършат работа, винаги може да обвини за това духа на мъртвия. Ще пуснем лодката по течението и духът ще може да я последва.
27
Тотем — Животно, по-рядко растение, почитано в ранно-родовото общество като родоначалник на племето и въздигнато в култ.