Чудовището на нашата улица

— Хисет! — Клео изпадна във възторг като горда майка. — Ще те кръстя Хисет.

Хисет стрелна език одобрително.

— Къде искаш да ти я сложа? — Дюс погали триъгълната глава на змията с върха на палеца си.

Клео посочи дясната ръка. След йероглифния маратон през деня тя бе по-силна от лявата.

Дюс нави Хисет три и половина пъти около ръката на Клео, без да променя конфигурацията. Перленият блясък на змията изпъкваше върху тъмната кожа на Клео като кръгче сметана в черно кафе.

— Дюси, великолепна е!

— Радвам се, че я харесваш. Сега затвори очи.

— Затворих ги.

Пламъците на стоте благовонни свещи продължаваха да блещукат в тъмнината под клепачите й. Това оптическа измама ли бе? Или любовта бе пламнала отново?

— Така — обади се Дюс, — готово.

Клео примигна с изкуствените мигли и отвори очи.

— Ето го и твоя скъпоценен камък — рече Дюс и гордо потупа твърдата Хисет.

— Мъртва ли е? — Клео погали каменната глава на змията.

— Не, само е вкаменена — усмихна се той. — След няколко часа ще се събуди съвсем освежена.

Клео засия.

— Сега ще ми простиш ли?

— При едно условие — настоя тя.

Дюс кимна в очакване.

— Отсега нататък винаги ще сме заедно. Никакво разделяне, дори по време на пътуванията ти със семейството до Гърция. Никакви заместнички за училищните танци. И никаква Мелъди.

Той сложи едната ръка върху сърцето си и вдигна другата в знак на обещание.