Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Окопите закипяха. Всеки става майстор. Греди, прътове, дъски, кръстове — всичко се използува. Окопът се полупокрива, насипва с пръст и блиндажите са готови. Хайде сега, стреляйте!
Гледам окопите и вълнение ме обхваща. Не всички кръстове са счупени, някои още стърчат. Тук кръст, там кръст, до войник, над войник.
Кръстовете, приведени отгоре, войниците, закрити отдолу. Живо погребана войска.
Общо настъпление. Такъв силен артилерийски огън от наша страна, че земята се тресе.
Получи се съобщение, че вляво от нашата дивизия германците пробили фронта. Ето как продължава боят за пробиване на последната укрепена неприятелска линия пред нас. Цял ден артилерийски двубой. Непрогледна мъгла. Напред! Стигаме четири широки и гъсти пояса телена мрежа… (Каква изненада бяха ни приготвили русите!) Прегазваме ги. Следват усъвършенствувани, блиндирани окопи. Прегазваме и тях! Напред! Вече сме към края. Ето, стигаме Серет. На няколко километра е вече друга държава.
Край на боевете. Край на похода. Край на Румъния. Един хвърлей… и голямата, велика, необятна Русия. Догде стигна кракът на нашия войник. И всичко това — пеша. Всичко — с раници. Всичко — с бойна амуниция. През дъжд, кал. Сняг, студ. Всред боеве, жертви. Колко убити, ранени! Дене, ноще. Делник, празник.
Напред и все напред! И всичко само за Нея — Родината! Сега е Неин ред. Ще се завърнем. Всеки ще ни сочи, поздравлява. И този, видиш ли го с калпака, и онзи, ей там, с каскета, и той стигна снежните бури на Русия, и той е герой!
Отсам Серет, до самата река е с. Михалея. Пред него има мост. Възможно е русите да искат да минат. Изпращат се два взвода с офицерски кандидат, за да наблюдава, охранява и ако стане нужда — отбранява. Западно е една рота от 1 полк. Вдясно — един патрул от 42 полк. Към пратените по-рано взводове се присъединяват и останалите два. Това е рота от 41 полк.
Русите са решили да правят нещо. И настъпват стремително и в голяма маса. Силите им се изчисляват на три дружини — цял полк — шест картечници, една батарея и един ескадрон.
Срещу две намалени от боевете поделения. Имената им са роти — едното е просто взвод. Срещу две роти — една картечница и един патрул.
Завързва се страшен бой. И трае целия, целия ден. А в това време първа дивизия, която е вече много назад, се оттегля. Едни от частитей са пред смяна — чакат всеки час да бъдат сменени, други — повечето — са вече сменени от една съюзна дивизия, която, движейки се отзад като дълбок резерв, не взе досега в Румъния никакво участие, но идеше да пази придобитото, границата.
Останалите три роти от дружината са далеч. Невъзможна кал. Едно донесение до дружинния стига за час и половина. Отговорът пристига за същото време. Цели три часа. Никакви телефони. Правят се разпореждания. Към пладне да заминат два взвода от 42 полк. Към 2 часа — една австрийска рота. Към 5 часа — една турска дружина. Но нито едните, нито другата, нито третата пристига. Помогни си сам!
Целият удар се насочва изключително към селото, към „ротата“, заела позиция в окрайнината му. И ударът, ударите се издържат. Русите дават огромни жертви, полето е постлано с трупове. Но патроните са свършени. Пушките задръстени. Шомполите — счупени. Тогава ножовете са турени. Това е упорна отбрана.
— Никой няма да мърда!
— Никой, господин кандидат!
И русите няма да минат.
В тъмнината, с лодки отдалеч, незабелязан, безнаказан, противникът минава реката и в тил, и във фланг се хвърля с „ура“.
Помощ. Наши… Но ето и по фронт мощно „ура“. А и конници с пики доразкриват истината. Ротата е пометена. Коя рота? Нашата.
Късно вечерта и тая рота от полка бива сменена. Рота ли? Спасилите се от тоя бой войници. А те искат да имат някакъв спомен, просто да знаят кой е тоя ден.
Тоя ден е Бъдни вечер. Тая нощ Христос се роди. А тая нощ има нови вдовици.
Всред снежни бури край Серет
Коледа. Рано сутринта поехме за Питолаци. А! Сега вече имената на селата лесно се запомнят. Стоим по-дълго, няма боеве. Ставаме нещо като нестроеваци… Един ден ще ни разпитват, ще трябва да разказваме. Пък и без питане сами ще почнем… Че тук ходихме… Че там ходихме… Полека да не ме чуе някой… че се бихме…
Сняг. Квартирното ни разположение е просто невъзможно. Малко къщи, а цял полк натъпкан. Студено. Войниците мокри. Не може да се пали огън. Ужасно.