Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Лошият късмет ги преследвал постоянно, но един път спечелили нещичко за пръв път през живота си – петнадесетдневна почивка в Бодрум-Гюмбет... Случило се два месеца по-рано. Бодрум ли? Ще попитате къде се намира това място? Ами в Турция, това е един вдаден в Средиземно море полуостров, целият накацан от четиризвездни хотели, с шезлонги на самия морски бряг, за да си топят гостите краката в прозрачната морска вода... С всички екстри. И всичко – безплатно! Истински разкош! Били спечелили тази почивка случайно, по време на някакво състезание, защото пуснали един най-обикновен бюлетин в грамадна стъклена чаша в магазините „Карфур“ по време на някаква промоция, която траела само две седмици. Изтеглили билета на сина им Паскал. Имало само едно неудобство. Трябвало да отпътуват в края на 1980 година. А това никак не ги устройвало... Паскал и жена му Стефани били станали родители на прекрасно момиченце, което кръстили Емили, преди по-малко от два месеца. Това не било проблем, бебето щяло да остане при баба си и дядо си, но пък Стефани все още я кърмела и майката нямала никакво желание да се отдели от дъщеря си за две седмици... Билетите били поименни, а това означавало или да изгубят наградата, или да заминат заедно с бебето.
Заминали. Никога не били пътували със самолет. Стефани била жена с весели, засмени очи и доста силно въображение. Смятала, че светът прилича на забранен плод. Всички решили, че не трябва да обръщат гръб на късмета, когато най-сетне им се е усмихнал. И така Паскал, Стефани и Емили трябвало да кацнат на летище Роаси на 23 декември и да останат един ден в Париж, за да се порадват на коледните му витрини. И това било хрумване на Стефани. Тя нямала родители. Била очарователна и цялото семейство Витрал я обожавало. Стефани им отвръщала със същото. Впрочем тя нямала нужда да пътува до Турция, за да е щастлива. Живеела като в приказка с двете си съкровища Марк и Емили, с баща им, с баба им и дядо им, и единствената ѝ цел била да им угажда и да ги глези.
Пиер и Никол научили за драмата от новините на Радио Франс Интер в седем часа сутринта. Слушали го всяка сутрин. Седели лице в лице от двете страни на натрупаната с какво ли не малка кухненска маса. Двете току-що наченати керамични чаши – с кафе за Пиер и с чай за Никол – останали там леденостудени, а по лицата на собствениците им не потрепнал нито един мускул, не се появила нито една бръчка или гримаса. Те стояли там като препарирани, след като чули новината, която сковала рибарския дом на улица „Пошол“ в квартал „Поле“ – стар рибарски квартал, наподобяващ остров насред пристанището на Диеп...
– Защо Лиз-Роз? – изкрещяла внезапно Никол.
Всички къщи наоколо били допрени една до друга. Всъщност сляпата уличка събирала десетина фасади, така че всички семейства живеели в домове близнаци. И викът на Никол пробил стените. Всички чували всичко.
– Защо бебето да се казва Лиз-Роз, а? Кой им е казал така? Бебето ли? Да не би то да е казало името си на пожарникарите? Бебенце на три месеца, мъничко момиченце, нашето синеоко момиченце... Та това си е нашата Емили! И тя е жива! Кой може да твърди противното?! Заговорничат, защото единствено тя е жива... Искат да ни я откраднат, защото само тя е оцеляла...
Очите на Никол били пълни със сълзи. Въпреки студа, съседите наизлезли по улиците. Никол паднала в ръцете на съпруга си.
– Не, мили Пиер. Обещай ми, че... Не, скъпи мой, няма да ни вземат момиченцето, тя не се е спасила от катастрофата, за да ни я вземат сега. Обещай ми, че това няма да стане.
В малката стаичка до салона спял малкият Марк Витрал, който се събудил от виковете на баба си. Двегодишното момченце също започнало да крещи и да плаче. Но той все пак не разбирал нищо и нямало да запомни тази кошмарна утрин.
17 Един от най-авторитетните университети във Франция за подготовка на инженери, създаден през 1794 г. Първоначално се намирал в Париж, а от 1976 г. – на 18 км от столицата, в Палесо. Неговите възпитаници, подбрани чрез извънредно високи критерии, обикновено влизат във висшето управление на държавата, интегрират се в големи държавни институции или водещи фирми, а нерядко се отдават на изследователска дейност – бел. прев.
18 Община в департамент Сен-е-Марн, на 35 км от центъра на Париж, част от Новия град, наречен Вал д’Юроп – бел. прев.