Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Благодарение на сестра Барбара пътят от безпомощни старци до перспективни престъпници им беше отнел по-малко време, отколкото очакваха. Марта беше отишла до железарията, за да купи някои части за Умника, но неговият почерк беше толкова ужасен, че нито тя, нито продавачът успяха да разчетат какво беше написал в списъка за пазаруване.
– Ще се наложи да се обадим на вашия приятел – каза продавачът.
Без да се замисля, Марта му беше дала телефонния номер на Умника. Когато се сети, че всички лични разговори по телефона минаваха през централата на старчески дом „Диамант“, вече беше твърде късно.
– Тук има една възрастна дама с проходилка, която иска да купи нещо, но не знам какво е – обясни продавачът на жената, която вдигна телефона.
Марта напразно се беше опитала да прекъсне разговора, но сестра Барбара вече беше разбрала, че някой от дома се е измъкнал без нейното разрешение. Една седмица по-късно ключалката на входната врата на старчески дом „Диамант“ беше сменена, а Марта се разплака на рамото на Умника и му каза, че всичко е изгубено.
– Не тъгувай, мила Марта – отговори той. – Просто новият ни живот като престъпници най-после ще започне. Трябва да се измъкнем оттук, преди да сменят и ключалката на другата врата.
С тези думи той седна пред компютъра си.
– Нали искахме да разберем къде са богатите хора? Ето къде!
Той се усмихна и отвори страницата на хотел „Гранд“ в Стокхолм.
– А сега нека си резервираме стаи.
– В хотел „Гранд“? – каза Марта и преглътна.
От малката семейна ферма в покрайнините на Брантевик, през двустайния апартамент в южната част на Стокхолм, до... най-скъпия сред луксозните хотели? Родителите й винаги бяха казвали, че човек трябва да е доволен от това, което има. Но нали това щеше да бъде следващата фаза от живота й? Тя потисна притеснението си и направи решителната крачка.
– Да, разбира се – каза тя. – Хотел „Гранд“. Очевидно е.
– Можем да направим специалната резервация с цветя, шампанско и плодове, така че всички да бъдат в добро настроение.
– И пресни ягоди?
– Разбира се – потвърди с въодушевление Умника, но после изведнъж спря. – Ами ако на Кристина и Ана-Грета толкова им хареса в хотела, че след това не искат да влязат в затвора?
– Ще трябва да поемем този риск – отговори Марта. – Но в дългосрочен план на човек му доскучава да живее в твърде много лукс – или поне така съм чувала.
Умника се зае с резервацията и скоро им беше запазил най-скъпите апартаменти в хотела, с всички екстри. По тялото на Марта пробяга приятна тръпка.
– Имаме точно четиресет и осем часа да го направим – каза Умника и изключи компютъра. – В понеделник ще дойде ключарят, затова дотогава трябва да сме изчезнали оттук.
В неделя вечерта петимата се измъкнаха от старческия дом с бастуните и проходилките си. Беше в началото на март, небето все още беше сиво и във въздуха летяха снежинки, но това не ги притесняваше. Очакваше ги нова фаза в живота им. Ерата на приключенията. Марта затвори вратата на мазето и я заключи след тях. После стисна устни и размаха юмрук към старческия дом „Диамант“.
– Разбойници! Това сте вие! Когато ни взехте коледната украса, отидохте твърде далеч! Чувате ли ме?!
– Какво каза? – попита Ана-Грета, която доста недочуваше.
– Който се скъпи, два пъти плаща!
– А, да, разбира се – съгласи се Ана-Грета.
– А сега трябва да си хванем такси – каза Марта, загърна се по-плътно в зимното си палто и ги поведе към пиацата.
Половин час по-късно вече бяха пред хотел „Гранд“. Платиха на шофьорите, приближиха се до входа и Марта спря, за да погледне с благоговение стария хотел в традиционен стил.
– Каква изискана сграда! – възкликна тя. – Жалко, че вече не ги строят така.
– Архитектите са виновни за всичко – обади се Греблото. – Не разбирам защо учат по толкова години, ако ще проектират само квадратни постройки. Аз можех да го правя още на четири години. И моите изглеждаха по-добре.
– Може би е трябвало да станеш архитект.
Един симпатичен портиер се приближи до тях и прекъсна разговора им, като се поклони с думите:
– Добре дошли в хотел „Гранд“!
– Много благодаря – отвърна Марта, като се опитваше да се държи като истинска светска дама.
Но колкото и да се усмихваше, в гласа й се прокрадваше нотка на неувереност. Да избяга от дома и едновременно с това да стане престъпник – на нейната възраст това си беше доста голям стрес.